4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 19.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1247/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Г.С. – пълномощник на [фирма] –гр.София срещу въззивно решение № 302 от 05.07.2010 год.на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 327/2010 год.,с което е оставено в сила решение № 2134 от 23.11.2009 год.по гр.д.№ 440/2007 год. на Сандански районен съд,с което е уважен предявения от А. В. З. срещу Ю. Й. Г. лично и в качеството му на [фирма] и [фирма] иск по чл.336 ал.1 ГПК/отм./ – било е признато за установено в отношенията между страните,че Ю. Й. Г. лично и в качеството му на [фирма] и [фирма] не са собственици на недвижим имот,представляващ втори жилищен етаж от жилищна сграда,построена като северен калкан в У. ІХ-31,в кв.3 по плана на [населено място],общ.С.,със застроена площ от 80 кв.м.,при съседи на имота:от две страни улици,У. ІІІ и У. Х-22.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно основанието чл.280 ал.1 т.1 ГПК,без конкретно посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос.Поддържа се,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,по поставените в касационната жалба въпроси,а именно: може ли съдът да уважи иск по чл.366 ГПК/отм./,като се позовава единствено на заключението на експертизата,която се назначава за проверка на специални знания,но не и за събиране на доказателства.
Ответната страна- Ю. Й. Г. лично и в качеството му на [фирма] и А. В. З. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първата инстанция,с което искът по чл.336 ал.1 ГПК/отм./ е уважен,въззивният съд е приел,че ипотекарния дължник Ю. Г. не е собственик на ипотекирания имот – северна еднофамилна жилищна сграда,представляваща къща – близнак,тъй като към момента на сделката покупко-продажба,извършена на 24.09.2004 год.,продавачът Б. Т. не е бил собственик на цялата северна жилищна сграда.Преди това на 25.06.1998 год.той е продал на Е. З./праводател на ищеца А. З./ втория жилищен етаж от северната къща близнак,в състояние на карабина.Затова при сделката,извършена на 24.09.2004 год. не е настъпил вещния ефект и правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда –северната къща –близнак не е преминало в патримониума на Ю. Г.,т.е.имотът,предмет на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело не е бил собственост на Ю. Й. Г. лично и в качеството му на [фирма],длъжник в него.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуалноправния въпрос противоречи,но не на всяка практика на ВКС, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В конкретния случай касатора се позовава на решения на ВКС,относно приложението на чл.188 ал.1 ГПК/отм./ и чл.189 ал.2 ГПК/отм./, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.В тази връзка оплакванията на касатора представляват такива за необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон,съгласно чл.281 ал.3 ГПК,които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,което има за предмет проверка на наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Касаторът следва не само да възпроизведе законовият текст, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което не е направил в настоящия случай. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона,е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касатора не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквато също не се сочи.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.По поставения от касатора въпрос,касаещ в частност приложението на чл.188 ГПК/отм./ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго,както и съдът не се произнася за първи път по дадения правен спор.Константна е практиката,че при иск по чл.336 ал.1 ГПК/отм./ ответниците носят доказателствената тежест и тяхно е задължението да установят по несъмнен начин собствеността си върху процесния имот.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 302 от 05.07.2010 год.на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 327/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: