2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 03.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 355/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. А. срещу въззивно решение № 337 от 27.02.2009 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1964/2008 год.,с което е оставено в сила решение № 60 от 30.04.2008 год.по гр.д.№ 310/2006 год. на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу А. А. А. иск за възстановяване на запазената му част в размер на ? от наследството на А. К. А. и за намаляване на извършеното от наследодателя в полза на А. А. дарение,оформено в н.а. № 174,т.17,д.№ 7582/72 год., до размера, необходим за възстановяване на запазената му част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 ГПК,без конкретно посочено основание.Поддържа се,че в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища е формирана наследствената маса на наследодателя,което е довело и до неправилно изчисляване на запазената част от наследството.Позовава се на решение № 58/13.05.2003 год. на ВКС,по гр.д.№407/02 год. и на решение № 1152/14.11.2008 год. на ВКС,по гр.д.№ 4066/07 год.,както и на решение от 8.11.2001 год. на РС-Дулово,по гр.д.№ 186/01 год.,за което липсват данни да е влязло в сила.Освен това в противоречие с решение от 27.11.2009 год. на Смолянски окръжен съд по гр.д.№ 261/09 год. и само въз основа на удостоверение за наследници е прието,че И. А. е съпруга на наследодателя.
Ответната страна – А. А. А.,чрез пълномощника си адв.Н.А.,в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.Претендира заплащане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел,че обема на наследствената маса е определен съобразно разпоредбата на чл.30 ал.1 ЗН и включва процесния имот в [населено място],имота в [населено място],С. област и възстановените на наследодателя на страните земеделски земи – четири ниви и една ливада,1/2 ид.ч. от 17 ниви и 7 ливади,всичките находящи се в [населено място] и ? ид.ч. от овчарник,1/2 ид.ч. от сая и жилище за овчаря с площ от 25 кв.м.,находящи се в [населено място].Във връзка със заявеното за първи път във въззивната инстанция твърдение от страна на ищеца – касатор,че между наследодателя му и И. А. А. не е имало сключен граждански брак,а оттам и оспорване на качеството й на наследник – като преживяла съпруга,с оглед определяне размера на запазената и разполагаема част от наследственото имущество съдът е приел,че тежестта на доказване е негова съобразно чл.143 ГПК.Поради неангажиране на релевантни доказателства от негова страна и след преценка на доказателствата в съвкупност съдът е приел,че И. А. е законен наследник на наследодателя на страните.Прилагайки разпоредбата на чл.31 ЗН е определил размера на запазената и разполагаема част и е приел,че с извършеното в полза на ответника дарение,не е засегната запазената му част от имуществото на наследодателя му.
Касаторът не е обосновал кое от релевираните в чл.280 ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване поддържа.Доколкото по първия поставен въпрос се позовава на решения на ВС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин.В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените ,в които е прието,че посочването и определянето на обема на наследствената маса,не е само в тежест на претендиращия възстановяване на запазена част,но е и в тежест на ответника,който има интерес да установи,че не е налице накърняване.По втория поставен въпрос се позовава на решение на Смолянски окръжен съд,което не следва да бъде обсъждано,тъй като: на първо място липсват данни,че решението е влязло в сила;на второ място – мотивите на същото не се ползват със сила на присъдено нещо и на трето място ищецът –касатор е този който следва да докаже твърдението си,от установяването на което би се ползвал.Останалите оплакванията на касатора представляват такива за необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон,съгласно чл.281 ал.3 ГПК,които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,което има за предмет проверка на наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Съобразно изхода на спора на ответника се дължат разноски,но тъй като липсват доказателства за размера им,то такива не му се присъждат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 337 от 27.02.2009 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1964/2008 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: