3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 27.09. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1091/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.К.Я. – пълномощник на Х. С. Х. срещу въззивно решение № І – 21 от 07.04.2010 год.на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 143/2010 год.,потвърждаващо решение № R – 1383 от 17.11.2009 год.,постановено по гр.д.№ 2683/09 год. на Бургаски районен съд,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу З. О. Х. иск с правно основание чл.21 ал.1 СК ,както и са отхвърлени предявените от касатора срещу З. О. Х. и Х. Х. С. искове с правно основание чл.108 ЗС,чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по материалноправния въпрос ,а именно – при липса на писмени доказателства за извършено дарение на недвижим имот следва ли да се вземат предвид показанията на дарителя,за да се уважи иска с правно основание чл.21 СК.
Ответната страна – З. О. Х. и Х. Х. С. ,чрез пълномощника си адв.К.недев в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че предявения иск с правно основание чл.21 ал.1 СК е недоказан,тъй като твърдението на ищеца – касатор,че този имот е закупен от неговия баща преди брака му с ответницата З. Х. и впоследствие дарен на него не се подкрепя с годни писмени доказателства,поради което не е оборена презумпцията на чл.19 СК.Съобразно така установеното е приел,че не е налице владение на имота от ответницата без правно основание и е отхвърлил иска за ревандикиране на имота,както и акцесорните искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.По отношение на втората ответница – пълнолетната дъщеря,съдът е приел,че тя владее имота на правно основание и в обема на запазените й права върху част от жилището,съобразно ПП № 12/71 год.,поради което е отхвърлил обективно съединените искове срещу нея с правно основание чл.108 ЗС,чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.3 ГПК основание.Макар и позовавайки се бланкетно на него следва да се посочи,че на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения материалноправния въпрос ,а именно – при липса на писмени доказателства за извършено дарение на недвижим имот следва ли да се вземат предвид показанията на дарителя,за да се уважи иска с правно основание чл.21 СК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Недопустимо е доказването със свидетелски показания на правни сделки,за действителността на които законът изисква писмен акт. Изискването за форма – нотариален акт важи само за разпореждането с вещни права върху недвижим имот,каквото е и дарението.
Касаторът дължи направените разноски от ответната страна в размер на 120 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І – 21 от 07.04.2010 год.на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 143/2010 год.,
ОСЪЖДА Х. С. Х. да заплати на З. О. Х. и Х. Х. С. разноски в размер на 120/сто и двадесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: