2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София, 27.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 715/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.С.С. – процесуален представител на И. Н. Д.,П. Н. Й.,В. Н. С.,П. С. Г.,Р. В. Н. и Г. В. С. срещу решение от 24.02.2010 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 939/2009 год.,с което е отменено изцяло решение от 15.07.2008 год.по гр.д.№ 3840/2007 год. на Софийски районен съд и е прието за установено по отношение на касаторите и Р. Б. С. ,в качеството им на наследници по закон на Н. С. В. ,на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,че към образуване на ТКЗС,правото на собственост върху земеделски имот,представляващ ? ид.ч. от нива цялата с площ от 1180 кв.м.,м.”О. – Р.”в землището на С. – Д.,е принадлежало на наследодателя на А. Г. Д.,М. Д. Д. и Т. Д. Д. – Г. Д. А..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос,”касаещ признаването правото на собственост върху земеделска земя към един минал момент – създаването на ТКЗС-без да са представени всички доказателства,установяващи това право”.Позовава се на ТР № 1 /2001 год. на ОСГК на ВКС.Счита,че е налице основанието на чл.280 ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси – „длъжен ли е легитимиращия се със съдебно решение,постановено по иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ ищец да провежда при спор за материално право – чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ пълно доказване на твърдените от него права или е достатъчно да се позове на съдебното решение” и „относно нищожността на решението за процесните замени на Т.-комисията,а оттам и относно наличието на една от предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ – имотът да е бил държавен към влизането му в сила”.
Ответната страна – А. Г. Д.,М. Д. Д. и Т. Д. Д. ,чрез пълномощника си адв.С.Б. в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.Претендира разноски.
Ответната страна – Р. Б. С. не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че наследодателят на ищците – ответници в настоящето производство Г. А. е придобил собствеността върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 26.12.1956 год.,оформен с нот.акт № 11,н.д.№ 5095/56 год.,поради което към момента на образуване на ТКЗС именно той е бил собственик на имота,тъй като последният е бил включен в ТКЗС/нот.акт № 67,н.д.№ 2948/58 год./Имотът е идентичен с имота,възстановен на касаторите с Р № 2747/27.12.1999 год.на ПК”Д.”.Имайки предвид спецификата на установителния иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и след успешното му доказване от страна на ищците – сега ответници,съдът вземайки предвид и влязлото в сила решение по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ в тяхна полза е приел ,че искът е допустим и основателен.
Касаторите не са обосновали релевираното в чл.280 ал.1,т.1 ГПК основание с конкретен въпрос.Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.Приложеното ТР на ОСГК на ВКС касаещо касационното производство е неотносимо в настоящия случай. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „длъжен ли е легитимиращия се със съдебно решение,постановено по иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ ищец да провежда при спор за материално право – чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ пълно доказване на твърдените от него права или е достатъчно да се позове на съдебното решение”, на което са се позовали макар и бланкетно касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Вторият процесуалноправен въпрос е неотносим към предмета на спора.
Касаторите дължат направените разноски в размер на 855 лв.от ответниците А. Д.,М. Д. и Т. Д. за настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.02.2010 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№ 939/2009 год.
ОСЪЖДА И. Н. Д.,П. Н. Й.,В. Н. С.,П. С. Г.,Р. В. Н. и Г. В. С. да заплатят на А. Г. Д.,М. Д. Д. и Т. Д. Д. разноски в размер на 855/осемстотин петдесет и пет/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: