2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София, 21.09. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1509/2010 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Р. и Д. Р., чрез адв. Ц. П. срещу решение от 09.07.2010 г. по гр.д. Nо 411/07 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 31.10.2006 год. по гр.д. № 5108/2005 год. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ и иск с правно основание чл.108 ГПК за предаване на владението на апартамент № 12, /нов номер 89/, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, хол, трапезария, баня, клозет, коридор, тераси с площ от 89.95 кв.м., при съседи: ап. 11, стълбище, и от две страни фасади и избено помещение № 12 от 3.18 кв.м., при съседи: мазе № 11 и от две страни коридори.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материално правни въпроси, свързани със значението на заповедта на председателя на ИК на ОбНС при продажба на имоти по реда на НДИ и заплащането на цената при покупка на такъв имот, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото- чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че генералния директор на „М.” София е издал заповед, с която е настанил семейството на касторката Р. в процесния апартамент.На 05.07.1991 год. е издадена заповед от председателя на ИК на ОбНС-К. за продажба на процесния имот на касаторите, като тази заповед впоследствие е призната за нищожна.На касаторите е отпуснат кредит от Д.-жилищно кредитиране, но не е сключен договор за покупко-продажба.При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че е налице незавършен фактически състав по придобиване на имот по реда на НДИ.Съгласно чл. 120 и сл. от НДИ /отм./ следва да е налице освен заповед на председателя на ИК на ОбНС и договор за покупко-продажба, какъвто в настоящия случай не е налице.Поради това не е настъпил вещно-правния ефект на сделката и касаторите не се легитимират като собственици.
На първо място следва да се отбележи,че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решение на ВКС по конкретно дело следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.По поставените материално правни въпроси и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното решение – № 574 от 20.04.1992 год. IV г.о. на ВС, в което е прието , че продажбата по реда на НДИ представлява смесен фактически състав-административно-правен и гражданскоправен. Не осъществяването на тази поредност води не до нищожност, а до висяща недействителност на сделката, която се превръща в окончателна, ако настъпването на административния елемент стане сигурно.В настоящия случая е налице само административно-правният елемент-заповедта на председателя на ИК на ОбНС, но не е реализиран вторият елемент-гражданскоправният. Законодателят е предвидил възможността при наличие на заповед и заплащане на цената до 31.05.1996 год., процедурата по НДИ да бъде продължена и договорът за покупко-продажба да бъде сключен с Областния управавител на област София –град.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторите не са изложили никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.2010 г. по гр.д. Nо 411/07 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: