4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 03.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 121/2010 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Г.Я. – пълномощник на Г. Н. С.,С. Л. С. и Н. Л. М. против въззивно решение № 1126 от 23.07.2009 г. по гр.д.№ 2690/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 2854 от 15.10.2008 год.,постановено по гр.д.№ 2929/07 год. по описа на Варненски районен съд и е уважен предявения от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. срещу касаторите отрицателен установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се обосновава с противоречива практика на състави на Варненския окръжен съд по дела, касаещи възстановяването на земеделски земи по ЗСПЗЗ, попадащи в терен по § 4 ЗСПЗЗ, когато предоставеното право на ползване е станало с Решение на ИК на ОбНС и утвърждаването на списъците, по следните въпроси: за валидността на това решение, когато то не е подписано от оторизираното по закон лице;за приложението на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.
Ответниците по касация не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че към 1.03.1991год.в имота е имало постройка отговаряща на изискванията за сграда,съобразно действащите строителни правила и норми – ППЗТСУ/отм./ и чл.177 ал.4 от Наредба № 5/1977 год. за ПНТСУ,както и че е била заплатена стойността на земята на собственика чрез Общината по цена определена в оценителния протокол,но не е налице законосъобразно учредено право на ползване,тъй като Решение на ИК на ОбНС не е подписано от оторизираното по закон лице.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материално правния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.Доколкото се позовава на решение на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая това основание за допускане на касационно обжалване е налице,тъй като обжалваното решение противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях по поставените въпроси.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуално правен или материално правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1126 от 23.07.2009 г. по гр.д.№ 2690/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд .
Указва на Г. Н. С.,С. Л. С.,която се уведоми на адреса посочен в молба вх.№ 1628 и Н. Л. М. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесат по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 64,50 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: