1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София, 31.07.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 1093 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№3552 от 28.08.2012г. на Ч. Р. М. от [населено място] срещу определение №268 от 13.07.2012г., по в.ч.гр.д. № 331/2012г., по описа на ВТАС. С това определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Ч. Р. М. частна жалба срещу Решение № 30/03.02.2012 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д.№ 977/2011г., срещу Решение № 89/02.03.2012г. на Плевенския окръжен съд по гр.д № 977/2011 г , постановено по молба на основание чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, по молба за тълкуване на Решение № 634/16.12.2011 г. и за тълкуване на Решение № 30/3.02.2011 г по ч.гр.д № 977/2011г на ПлОС, и срещу Определение № 147/03.02.2012г. на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д № 977/2011г.
С частната жалба се излагат съображения за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му с оглед разглеждане на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните :
На първо място атакуваното определение не е нищожно. Същото е съдебен акт, постановен от състав на ВТАС, в рамките на предоставена му от закона правораздавателна власт и е подписано от членовете на съдебния състав. Не са налице и предпоставки, които да обосновават извод за неговата недопустимост.
Пред Плевенския окръжен съд е подадена жалба от Ч. Р. М. срещу действията на ДСИ Цв.Д. при PC [населено място] по изп.дело № 20114430420021 на ПлРС, обективирани в запорно съобщение с изх.№ 1732/31.05.2011г. до счетоводителя на поделение № 34820 [населено място] с искане извършените действия на ДСИ във връзка с налагане на запор върху трудовото възнаграждение без да е надлежно уведомен да бъдат отменени като неоснователни, недопустими и незаконосъобразни. По тази жалба по описа на Плевенски окръжен съд е образувано гр.д.№ 977/2011г. С Решение № 634 от 16.12.2011г. Плевенският окръжен съд е оставил жалбата без уважение като неоснователна. След постановяване на решението е постъпила е молба от Ч. Р. М. с вх.№ 386/16.01.2012г с искане за постановяване на допълнително решение. По тази молба съдът се е произнесъл с Решение № 30 от 3.02.2012 г. Плевенският окръжен съд като е оставил същата без уважение. С Определение № 147/3.02.2012 г. съдът е оставил без уважение и молбата на Ч. Р. М. от 16.01.2012 г. в частта й по отношение на искането по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 634/16.12.2011 г. в частта му за разноските. На 09.02.2012 г. Ч. Р. М. е депозирал пред съда искане на основание чл. 247 от ГПК да бъдат поправени очевидни фактически грешки в Решение № 30 от 3.02.2012 г. по гр.д. № 977/2011 г. и искане на основание чл. 251 от ГПК да бъде направено тълкуване на Решение № 30/3.02.2012 г. , а на 13.02.2012 г. е и молба с искане на основание чл. 251 от ГПК да бъде направено тълкуване на Решение № 634/16.12.2011 г. по гр.д. №977/2011 г. С Решение № 89/2.03.2012 г. Плевенският окръжен съд е оставил без уважение молбите на Ч. М. от 09.02.2012 г. и 13.02.2012 г.
По частна жалба на Ч. М. против Решение №30/03.02.2012 г. на Плевенския окръжен съд, срещу Решение № 89/02.03.2012г. на Плевенския окръжен съд и против Определение №147/03.02.2012г. на Плевенския окръжен съд – всички постановени по ч.гр.д № 977/2011г., по описа на ВТАС е образувано в.ч.гр.д. № 331/2012г.
С атакуваното определение частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима. Изводът на съда за недопустимост на жалбата е обоснован с това, че постановеното решение № 634/16.12.2011 г., с което е оставена без уважение жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК срещу действията на ДСИ Ц. Д. по изп.дело № 21/2011г. във връзка със запорно съобщение от 31.05.2011 г. не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437,ал.4 от ГПК; не подлежи на обжалване и постановеното във връзка с него допълнително решение № 30/3.02.2012г по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на Решение № 634/16.01.2011г., тъй като след като първоначалният акт не подлежи на инстанционен контрол, такъв е недопустим и по отношение на допълнителното решение; че по същите съображения не подлежат на обжалване и останалите актове, постановени в производство за поправка и тълкуване, а така също и за изменение в частта на разноските на необжалваемите актове.
Така постановеният съдебен акт е правилен. Постановеното по реда на чл.437 ГПК решение е окончателно с оглед изричната норма на чл.437 ал.4 ГПК. Съгласно нормите на чл.247 ал.4, чл.248 ал.3 , чл.250 ал.3 и чл.251 ал.5 ГПК, актовете, постановени в производства съответно по поправка на очевидна фактическа грешка, за допълване или изменение на решението в частта за разноските, за допълване на решението или за неговото тълкуване, подлежат на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основното решение. Когато основното решение е окончателно, окончателни са и поправящите, изменящите, допълващите и тълкуващите го съдебни актове. Неоснователно е поддържаното в тази връзка становище на частния жалбоподател, че възможността за обжалване на актовете, постановени в производство по чл.250 и по чл.251 ГПК, произтича от изричните разпоредби на чл. 250, ал. 3 ГПК и чл.251 ал.5 ГПК, според които допълнителното решение и решението по молбата за тълкуване, подлежат на обжалване по общия ред. Логическото тълкуване на посочените норми налагат категоричния извод, че под „обжалване по общия ред” следва да се разбира редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне или тълкуването. Доколкото допълнителното решение, респ. актът , постановено по молбата за тълкуване, се наслагват покрай първоначалното и се ползват със същите правни последици, то еднаква следва да бъде и възможността за обжалването на тези актове, т. е. ако първоначалният акт не подлежи на инстанционен контрол, такъв е недопустим и по отношение на последните.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268 от 13.07.2012г., по в.ч.гр.д. № 331/2012г., по описа на ВТАС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: