2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1506/2009 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
гр.София, 06.01. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Нинова
Василка Илиева
със секретар В. Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Т. НИНОВА
гражданско дело под № 1506/2009 ГОДИНА
Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 879, постановено на 19.06.2009 год. по в.гр.дело № 349/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решението на Варненския районен съд, постановено на 14.11.2008 год. по гр.дело № 5292/2005 год. в частта, в която е прието за установено в отношенията между С. С. К., ЕГН xxxxxxxxxx и И. П. И., ЕГН xxxxxxxxxx, че последният не е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в землището на кв.В., гр.В., с.о.”Ф.”, съставляващ ПИ № 800 по ПНИ, целият с площ от 819 кв.м. при граници: ПИ 799, ПИ 801 и от две страни път, както и на основание чл.431 ГПК/отм./ е отменен нот.акт № 33, том І, н.дело № 501/2004 год., както и в частта относно дължимите от И. И. в полза на С. К. и е прекратено производството по предявения от С. С. К., ЕГН xxxxxxxxxx против И. П. И., ЕГН xxxxxxxxxx иск за приемане за установено, че ответникът не е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в землището на кв.В., гр.В., с.о. „Ф.”, съставляващ ПИ № 800 по ПНИ, целият с площ от 819 кв.м. при граници: ПИ 799, ПИ 801 и от две страни път, като недопустимо.
Недоволен от въззивното решение е касаторът С. С. К. от гр.В., представлявана от адвокат М. Х. Г. от Варненската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано, неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствени правила понеже не е налице възможност успешно да се проведе и докаже основателност на евентуален осъдителен иск тъй като не може да се легитимира като собственик на основание настъпила в нейна полза земеделска реституция. Процесуалният представител поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
Ответникът по касация И. П. И. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че с решение № 471 от 04.02.1998 год. ПК-Варна на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е постановила отказ да възстанови правото на собственост върху процесните 600 кв.м. идеална част от имот пл.№ 800 поради признати права на ползватели, при което е посочено, че бившите собственици са с право на парично обезщетение. Взето е предвид, че ответникът владее процесния имот, поради което предявеният иск следва да е по чл.108 ЗС, а не намиращата субсидиарно приложение защита по отрицателен установителен иск.
С определение № 171 от 22.02.2010 год. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК.
Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая – на основание чл.97,ал.1ГПК/отм./. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл.127 ГПК /отм./. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално.
Съдът не е взел предвид и не е съобразил фактическия състав, от който възниква правото на собственост върху възстановени по реда ЗСПЗЗ земеделски земи. Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт – решение на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. Решението на поземлената комисия в качеството на административен акт има за цел не да определи принадлежността на правото на собственост, а да индивидуализира обекта на правото, поради което то следва да се издаде, ако са налице всички предпоставки, дори да е подадено от лице, комуто не принадлежи правото да иска възстановяване на собствеността – аргумент от чл.12, ал.4 ЗСПЗЗ. Със завършването на административната процедура възниква и самото право на собственост, тъй като без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права.
В случая липсва сериозна проверка по делото относно индивидуализация на процесния поземлен имот, с оглед решаващите мотиви на въззивния имот.
От изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения следва да се изведе спорното материално право, като по този начин се определи основанието на предявения иск. Правната квалификация на предявения иск сезираният съд служебно е задължен да изведе от петитума и обстоятелствената част на исковата молба. Той не е обвързан от квалификацията на иска, каквато е посочена от ищеца. Обстоятелствената част на исковата молба обосновава петитума и затова задължително условие за редовност на исковата молба е съответствие между твърдените за фактически отношения и петитум.
Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с приложените съдебни решения на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение: № 156 от 23.03.2000 год. по гр.дело № 1129/1999 год., № 2002 от 17.12.2002 год. по гр.дело № 2584/2001 год. и решението на Варненския окръжен съд от 18.06.2001 год. по гр.дело № 1962/2000 год. относно допустимостта на иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ при земеделска реституция.
По изложените съображения касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени изцяло като делото върне за ново разглеждане от друг състав по съществото на спора.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение № 879 от 19.06.2009 год. по в.гр.дело № 349/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: