О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№135
София,29.12. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3961 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. С. , приподписана от дв. Златарев против решение № R ІV-135/14.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 338/2008 г. в частта относно определените на страните квоти от имота, предмет на съдебната делба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Д. Д. е депозирал в срок отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като счита, че не са налице условията за допускане до разглеждане на касационната жалба, както и, че тя е неоснователна.
След провеждане на процедура по чл. 285 ГПК и дадени ясни и подробни указания от въззивния съд, касаторът е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба е допуснат до делба един недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба от съделителите по време на брака им, по-късно прекратен с развод.
Съдът е развил съображения, че при придобиване на имота в него са вложени лични средства на жената – натрупаната сума до сключване на брака по неин влог, открит преди това, за които е признал частична трансформация в размер на 3089/59447 ид.ч. Посочено е, че внесените по-късно парични средства в същата сметка са от труд и други доходи, които не са строго лични, поради което за тях действа презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК и влагането им също в закупуването на имота, като част от платената цена, не съставлява трансформация по чл. 21, ал. 2 СК.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е прецизно, като касаторът се основава на факт, а не на правен въпрос /материален или процесуален/.
Я. С. изразява преди всичко несъгласие с извода на съда, че сумата, набрана по нейна сметка след датата на сключване на брака, щом няма строго личен произход, съставлява съпружеска
имуществена общност.
Би могло да се извлече като основен материално-правен въпрос този за момента, от който презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК действа в имуществените отношения между съпрузите.
Този въпрос не се нуждае от тълкуване, нито разрешението на въззивния съд налага това с оглед точното приложение на материално-правната норма.
Следователно, няма материално-правен въпрос, който да е съществен за спора и да изисква разглеждането му заради точното прилагане на закона и развитието на правото.
В заключение, жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от А. Н. С. , приподписана от дв. Златарев против решение № R ІV-135/14.07.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 338/2008 г. в частта относно определените на страните квоти от имота, предмет на съдебната делба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: