О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
София, 20.12. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2756 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. П. И. и М. П. И. – П. , чрез адв. П против решение № 54/25.03.2008 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 200/2007 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между сраните, като В. В. и М. В. са отговорили по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразяват становище, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване.
По заявените основания в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба е отхвърлен иска на А. П. И. и М. П. И. – П. против В. В. и М. В. за разваляне на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД на договор, с който наследодателите на ищците са прехвърлили на ответниците свой недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Съдът е развил съображения, че изпълнението по договора е пълно и цялостно, като приобретателите са престирали грижи и издръжка във вид, обем и качество, съобразно постигнатата договореност.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторите са се позовали на „всички хипотези”, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, но по същество са изложили съображения само по т. 1 от цитирания текст.
Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приложената съдебна практика, че частичното неизпълнение по такъв вид договори от страна на приобретателите винаги е основание за развалянето му.
Това би било евентуално основание за допускане на обжалването, при положение, че въззивният съд беше установил подобно неточно изпълнение и въпреки това, отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В случая, съдът изрично е изследвал въпроса за качеството на предложеното изпълнени, като е изложил съображения, че то е пълно и точно.
Следователно, няма материално-правен въпрос, който да е съществен за спора и да е разрешен в противоречие с практиката на Върховни касационен съд.
Касаторът по-скоро не е съгласен с правното заключение на окръжния съд за пълното изпълнение по договора от В. , но доводи в тази насока не са развити, нито са изложени съображения в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, не са налице основания за допускане до разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от А. П. И. и М. П. И. – П. , чрез адв. П против решение № 54/25.03.2008 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 200/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: