О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№42
София,21.10.2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3735 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Р. Ч. и Г. А. Ч. против решение № 98/29.04.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 355/2008 г. в частта, с която са осъдени да заплатят по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на „П” Е. , гр. Б. сумата 11 891 лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 21.02.2005 г. до окончателното изплащане на главницата и разноски в размер на 1364 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като С. Т. П. е депозирала в срок и отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С влязло в сила на 30.05.2000 г. съдебно решение, търговското дружество е признато за собственик на спорния имот и на основание чл. 108 ЗС Н. Ч. е осъден да предаде владението върху него.
Изпълнителното производство е спирано при условията на чл. 236, ал. 1 ГПК и по-късно като обезпечение на предявен от владелците иск по чл. 72 ЗС със заявено право на задържане.
Собственикът на имота е предявил претенция за заплащане на обезщетение за ползване на имота му през периода 20.02.2002 г. -20.02.2005 г.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 218з, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./, след отменително решение на Върховния касационен съд, който е върнал делото с указание за определяне размера на дължимото от ответниците обезщетение чрез ползване на съдебна експертиза.
Въпросите за установена фактическа власт върху вещта от съпрузите Ч. и неоснователност на възраженията им за бездействие на собственика /късно снабдяване с изпълнителен лист/ и за правното основание да задържат имота по чл. 72, ал. 3 ЗС, са вече разрешени от Върховния касационен съд по първата касация, а и даденото разрешение не противоречи на цитираната в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК съдебна практика.
То напълно съответства на приетото в решение № 222/07.03.2002 г. по гр.д. № 579/2001 г. на ВКС, ІV ГО, че собственикът има право на обезщетение и за времето, през което на подобрителя е признато право на задържане.
Другите две решения, на които се позовават касаторите нямат отношение към конкретния спор.
В решение № 1988/18.03.2002 г. по гр.д. № 313/2001 г. на ВКС, ІV ГО се изяснява въпроса,че до прекратяване на наемния договор се дължи наем, а след това – обезщетение.
Разясненията по тълкуването на чл. 59, ал. 1 ЗЗД в П. № 1/1979 г. ПВС нямат отношение към поставените с касационната жалба проблеми, а следва да се посочи, че във въззивното решение не са и дадени разрешения, които да му противоречат.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото не е налице и непълнота или неяснота на правната норма, нуждаеща се от тълкуване; последователна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че наличието на нови обстоятелства, след влизане в сила на решението, променящи установеното в него спрямо страните и техните правоприемници, подлежи на доказване от този, който го твърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Н. Р. Ч. и Г. А. Ч. против решение № 98/29.04.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 355/2008 г. в частта, с която са осъдени да заплатят по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на „П” Е. , гр. Б. сумата 11 891 лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 21.02.2005 г. до окончателното изплащане на главницата и разноски в размер на 1364 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: