О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№140
София,30.12.2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3562 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. П. В. и Е. П. В. чрез адв. А против решение № 111/08.05.2008 г. по въззивно гр.д. № 35/2008 г. на С. окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като от Г. В. Д. чрез адв. В е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решенето на първостепенния С. районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът Г е собственик на подробно описан недвижим имот.
Освен това, окръжният съд на осн. чл. 431, ал. 2 ГПК е отменил нот. акт № 106/1995 г., с който ответниците са признати за собственици на спорния имот.
Касаторите твърдят недопустимост на въззивното решение, като по същество излагат съображения, че окръжният съд се е произнесъл без да е сезиран /първоначалната касационна жалба/ и при недопустимо изменение по чл. 116 ГПК, отм. /допълнителната касационна жалба/, като е отменил нотариалния акт, ползващ ответниците.
В допълнителната касационна жалба се излагат още и съображения, че съдът се е произнесъл по нещо различно от предявения иск – за имот, различен от описанието в исковата молба и при различни юридически факти.
От изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК може да се приеме, че допускането на касационната жалба се обосновава на процесуално-правния въпрос за предмета на иска и рамките, в които съдът може и има право да се произнесе.
Излагат се съображения, че въззивният съд е действал при разрешаването на повдигнатите въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Р-309-1968 г. І ГО ВС ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК ВКС.
Настоящият състав намира, че повдигнатите въпроси са важни, но не са съществени за спора, защото служебната отмяна на нотариален акт по реда на чл. 431, ал. 1 ГПК при уважен иск за собственост, не е действие, с които се променя предмета на спора.
Цитираната практика не е в противоречие с изложеното.
Напротив, според задължителните указания, дадени с ТР № 178/1985 г., отмяната на нотариалният акт по чл. 431, ал. 2 ГПК няма самостоятелно значение. Предмет на иска е защитаваното субективно материално право на собственост и при уважаването му, нотариалният акт, който признава ответника за собственик трябва да бъде отменен и това е задължение на съда, дори и да няма изрично искане. Последното може да бъде заявено и от страната винаги при висящ процес, защото не съставлява изменение по смисъла на чл. 116 ГПК /отм./ .
Твърдението за разминаване в индивидуализацията на имота по исковата молба и диспозитива на съдебния акт всъщност не касае иска по чл. 97, ал. 1 ГПК, а този по чл. 431, ал. 2 ГПК. Липсата на съвпадение в начина, по който е описана земята в нотариалния акт, не значи, че съдът се е произнесъл по нещо различно от това, с което е сезиран, доколкото няма твърдение, че става реч за различни имоти, а и в диспозитива на съдебния акт съдът е сторил индивидуализация и по скица, изготвена от съдебен експерт, съставляваща неразделна част от решението.
Твърдението за разглеждане на иск по непредявени основания /правопораждащи юридически факти/ е бланкетно и съдът няма как да поведи наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна, в самата касационна жалба се твърди, че преюдициалните въпроси, обуславящи правото на собственост, са разрешени между страните със сила на присъдено нещо по по-рано приключило дело.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена Ц. П. В. и Е. П. В. чрез адв. А против решение № 111/08.05.2008 г. по въззивно гр.д. № 35/2008 г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: