О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№145
София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесетr ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3426 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. Ч. и С. Р. Ч. чрез адв. С против решение № 917/12.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1019/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна не е отговорила по чл. 287, ал. 1 ГПК.
След провеждане на процедура по чл. 285 ГПК касаторът е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния А. районен съд, е отхвърлил иска на С. и С. Ч. за признаване на установено в отношенията им с О. –., че са собственици по давност на подробно описан недвижим имот: терен и жилищна сграда.
Съдът е изложил съображения, че имотът е земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, поради което чрез внасянето му в кооперативното стопанство е загубил границите си и не може да се придобива по давност.
Посочено е също така, че липсват данни имотът да е внасян в ТКЗС или да е бил част от кооперативното стопанство, но ищците, чиято е доказателствената тежест, не са представили убедителни писмени доказателства за обратното.
Прието е и, че имотът подлежи на реституция по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Касаторите твърдят неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Обосновават допускането до разглеждане на касационната жалба с чл. 11, ал. 2 от П. устав на ТКЗС и разясненията по ТР № 1* според които земеделските стопани-кооператори запазват правото си на собственост в реални граници на дворното място, щом то е със селищен характер.
Въпросът е от значение за възможността имотът по делото да бъде придобит по давност, както и необходимостта от реституиране по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Той има пряко отношение към защитаваното субективно материално право, заявено с исковата молба, като е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представено е решение № 2* г. на ВКС ІV ГО, с което е прието, че няма пречка да се придобива по давност земеделска земя, ако тя има селищен характер, както и, че такъв е признат, както на имотите в регулационните граници, така и за определени земи в населени места, за които няма утвърден регулационен план /стига да не е съществувала забрана по чл. 29 ЗСГ/.
При тези данни, жалбата следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Д. до разглеждане касационната жалба на С. А. Ч. и С. Р. Ч. чрез адв. С против решение № 917/12.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1019/2008 г.
Указва на С. А. Ч. и С. Р. Ч. чрез адв. С в едноседмичен срок от съобщението да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., като в указания срок изпратят по пощата или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на определената държавна такса от жалбоподателите, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: