О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1
София 07.01 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4373 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ф. М. Б. и Д. А. Й. чрез адв. С против решение № 164/11.07.2008 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 184/2008 г.
Излагат доводи за незаконосъобразност.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като В. К. К. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище за недопустимост на касационната жалба, както и за неоснователност на същата.
Иван И. Б. , В. М. Б. и Община –., не са възразили по реда на чл. 287 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба Ловешкият окръжен съд е обезсилил това на първостепенния Троянски районен съд, постановено по чл. 53 ЗКИР и е прекратил производството по делото.
Изложил е съображения, че липсва изричен отказ на общинската администрация да състави акт за установяване на непълноти и грешки, който е процесуално условие за разглеждане на спора по исков ред.
Този процесуално-правен въпрос има принципно значение за правоприлагането, като е съществен за резултата по конкретното дело.
Не е налице, обаче, противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито с практиката на съдилищата, каквото е твърдението на касатора.
Напротив, въззивният съд в обжалваното решение се е съобразил с разрешението, дадено и в приложеното решение № 8/9 от 31.05.2002 г. ВКС ІV ГО. То е постановено при действието на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, но е запазило значението и при новия ЗКИР поради аналогичната правна уредба.
Решенията на администативните съдилища не попадат в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, но независимо от това, за яснота следва да се посочи, че в приложените към изложението съдебни актове е прието, че в административното производство не могат да се разрешават спорове за материални права. Това е нещо различно от поставения въпрос в процедурата за допускане на касационната жалба.
Същото се отнася и до приложените решения № 209/1978 ВКС ІІІ ГО, № 10/14.01.1980 г. на ВКС І ГО.
В обжалваното решение въззивният съд не е отказал да разгледа спора поради това, че той трябва да бъде разрешен по административен ред. Съображенията са, че спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР има, когато непълнотата или грешката в плана, не може да бъде отстранена по административен ред и това се удостоверява с изричен отказ на администрацията.
В случая касаторите признават, че такъв липсва, като считат, че не е необходим.
В заключение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК и касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена Ф. М. Б. и Д. А. Й. чрез адв. С против решение № 164/11.07.2008 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 184/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: