О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
43
София,21.10.2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 748 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от М. М. Я. и В. Т. Я. , двете действащи чрез адв. Б, срещу определение № 578/19.02.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 248/2008 г.
С него е потвърдено определение на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 262 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът А. В. Г. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост.
Ищците основават правния си интерес на твърдение, че самите те са собственици на недвижимия имот по силата на реституция по ЗСПЗЗ. Насрещната страна, която е във владение на имота, черпи права по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Районният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, доколкото ищците разполагат с по-силна защита чрез предявяване на осъдителен иск.
Определението е потвърдено от състав на Варненския окръжен съд. Той е споделил фактическите и правни изводи на по-долната инстанция. Изложил е и допълнителни съображения за недопустимост на производството във връзка с наведените от ищците доводи – имотът не бил индивидуализиран в постановеното спрямо тях решение и то било нищожно. Въззивната инстанция е приела, че липсата на завършена реституционната процедура спрямо ищците означава, че все още липсва правен спор с ответниците за собствеността върху имота. При положение пък, че ищците изобщо не могат да се ползват от решение, с което им се възстановява собствеността по ЗСПЗЗ, то тогава, решението по установителния иск няма как да се отрази върху тяхната правна сфера.
Касаторите твърдят, че определението противоречи на дадените задължителни указания с ТР № 1/1997 ОСГК ВКС във връзка с чл. 14, ал. 4 и чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Не сочат разрешението по кой съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос на въззивния съд не е съобразено с цитираното тълкувателно решение.
Независимо от това, следва да се посочи, че цитираната съдебна практика няма отношение към казуса.
С обжалваното определение съдът е приел, че липсва правен интерес от исков процес, когато липсва правен спор, когато решението няма да се отрази върху правната сфера на ищеца и, ако съществува по-ефективен път за защита от избрания.
В случая липсва спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, така, че въпросът за преюдициалност на подобен спор спрямо административното производство по чл. 14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ, не е обсъждан в обжалваното определение, нито има връзка с делото.
Не са налице и условия за допускане до разглеждане на жалбата поради изложените съображения по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Възможността на съда в исков процес да се произнесе по пътя на косвения съдебен контрол и относно валидността на административен акт в мотивите на съдебното решение, както и предявяването на инцидентни установителни искове, не са процесуално-правни въпроси от съществено значение за конкретния спор, защото те не обуславят правния интерес от предявяване на иск, съответно за неговата допустимост.
От друга страна, разрешението, дадено в т. 18 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК ВКС, че мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо в отношенията между насрещните страни, не е загубило действието си при новия ГПК от 2007 г., поради което не е налице и непълнота или неяснота на правната норма, нуждаеща се от тълкуване.
Отново следва да се подчертае, че евентуалната нищожност на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, постановено по заявлението на ищците е съобразена от въззивния съд, като липса на правен интерес от предявяване на иск за собственост и наличието на съдебно решение, с което административният акт е обявен за нищожен, няма как да се промени заключението за недопустимост на исковия процес.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, подадена от М. М. Я. и В. Т. Я. , двете действащи чрез адв. Б, срещу определение № 578/19.02.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 248/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: