О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
София, 30.12. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2069 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Г. Т. Ж., Д. Т. К. , Д. Лефтеров П. , П. Д. Лефтеров, М. Д. Т. и М. Т. Н. , всички чрез адв. Д срещу определение № 2246/24.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1310/2008 г.
С него е потвърдено определение на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна „А” О. не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се основава касаторите и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост.
Ищците основават правния си интерес на твърдение, че самите те са собственици на недвижимия имот по силата на реституция по ЗСПЗЗ, макар, че такава им е отказана с влязло в сила решение на ПК. Насрещната страна, която е във владение на имота, според ищците черпи права по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Районният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес.
Определението е потвърдено от състав на Варненския окръжен съд. Той е споделил фактическите и правни изводи на по-долната инстанция. Изложил е следните съображения за недопустимост на производството: резултата по така предявеният иск не може да послужи като основание за изменение на административното решение. То не е било обжалвано от страните в административната процедура, а и са изтекли сроковете, в които би могло да бъде изменено.
Касаторите твърдят, че определението противоречи на приложена съдебна практика на друг състав на същия съд, а и решението ще е от значение за точното прилагане на закона, доколкото в обжалваното определение той е нарушен.
Не сочат разрешението на въззивния съд по кой съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, налага произнасяне на касационната инстанция.
Независимо от това, следва да се посочи, че и цитираната съдебна практика няма отношение към казуса.
С обжалваното определение съдебният състав е приел, че липсва правен интерес от исков процес, когато решението няма да се отрази върху правната сфера на ищеца, защото какъвто и да е резултата по отрицателния установителен иск, това не може да промени отказа на ПК да реституира имота по ЗСПЗЗ. Без решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ ищците няма кат да се легитимират като собственици и за тях, в крайна сметка е без значение, дали от своя страна ответника или друго лице е собственик на същия имот.
По тези съществени съображения, послужили като основание за постановяване на обжалваното определение, касаторите не са изложили каквито и да било съображения, както по чл. 281, така и по чл. 280 ГПК.
Случаят, разгледан от Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 775/2007 г. не е идентичен, като е без значение дали става реч за съседен на процесния имот.
По приложеното дело ищците са разполагали с положително решение на поземлена комисия, но спорът е бил дали е завършена реституционната процедура, като въззивният съд е счел, че първата инстанция неправилно е прекратила производството по делото, без да е изтекъл срока за отстраняване нередовностите по исковата молба и изясняване регулационния статут на имота. Въпросите, обсъждани с оглед правния интерес от предявения иск, са други.
Не са налице и условия за допускане до разглеждане на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Както съставът вече посочи, касаторите изместват спора към несъществени за предмета на обжалването въпроси. Относно възможността поземлената комисия да измени решението си след като сроковете, в които това е допустимо да стане, са пропуснати, няма никакви възражения. Тогава, всякакви други принципни правни положения и възможности са без значение за конкретния казус, така, че и тълкуването им с оглед точното приложение на закона и развитието на правото не може да е основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от Г. Т. Ж., Д. Т. К. , Д. Лефтеров П. , П. Д. Лефтеров, М. Д. Т. и М. Т. Н. , всички чрез адв. Д срещу определение № 2246/24.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1310/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: