О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
София, 11.03. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март през 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 46 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от О. Я. чрез адв. М от АК – Я. против определение № 235/26.11.2008 г., постановено от Ямболския окръжен съд по ч.гр.д. № 464/2008 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
О. Я. е подала частна жалба срещу разпореждане на първостепенния Ямболски районен съд, с което производството по подадена от нея искова молба е оставено без движение.
С атакуваното определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане тази частна жалба, като е прекратила образуваното по нея съдебно производство.
Изложени са съображения, че съдебният акт на първостепенния съд не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
Законодателят изрично е разпоредил в чл. 213 ГПК от 1952 г. /исковата молба е от 29.02.2008 г./ кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/; 2. изрично посочените случаи в закона.
Актовете на съда, с които се произнася по движението на делото /даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т.н./, не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение.
Законосъобразен е поради това изводът на въззивния съд, че определението по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./ не подлежи на обжалване. Той е съобразен и с разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС.
Касаторът не излага съображения по това заключение, а развива съображения за неправилност на акта, с който районният съд е оставил без движение исковата молба, което е без значение за поставения процесуален проблем и съдът няма да обсъжда.
В заключение, обжалваното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 235/26.11.2008 г., постановено от Ямболския окръжен съд по ч.гр.д. № 464/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: