О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148/ 2008 г.
София,30.12.2208г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2782 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. П. К. чрез адв. Н против решение № 130/19.03.2008 г. по въззивно гр.д. № 60/2008 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която иска й е отхвърлен относно имоти, бивша собственост на Г. К. П. и Й. Г. М. , както и в частта, с която иска е уважен относно имоти, бивша собственост на П. К. М. само за 0,000160 ид.ч. гора от ревира „О”, вместо 2,097 ид.ч..
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като от насрещната страна не е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по множество искове с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ относно имоти, претендирани от ищцата М. П. К. в качеството й на наследник на различни лица.
Изложил е съображения, че представените списъци на горевладелците и член-кооператорите на ГПК „О” в периода 1946-1958 г. не биха могли да установят собствеността на наследодателя Г, който е починал още на 03.03.1914г.
В същите списъци, името на наследодателя Й не фигурира.
При липсата на други доказателства, съдът е приел, че искът относно имоти, притежавани и отнети от посочените лица, е неоснователен.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се обосновава на процесуално-правен въпрос – доказателствената сила на Д. на идеални имуществени дялове на потребителната кооперация за собствеността на членовете й /чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ/, както и на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ – необсъждане на удостоверение № 336/13.11.2007 г., издадено от кметството на с. О. и на протокол № 1/30.03.1947 г.
Поставените въпроси са важни, но не са съществени по делото.
Въззивният съд не е изключил от доказателствата по делото Д. за идеалните имуществени дялове на ГПК „О” от 1941-42 г., а е изложил съображения, че от записванията в него, не може да достигне до извод, че документът както имоти на посочените двама наследодатели на ищцата, още повече, че единият – Г. П. е починал още през 1914 г. – много преди национализацията и одържавяването на горите.
Представените решения на други съдебни състави, също не сочи и на противоречива съдебна практика.
В случая, по всяко конкретно дело, с оглед конкретните обстоятелства по него, правораздавателнят орган е ценил един и същи по вид документ, но в различни негови части и с оглед различни субекти и имоти.
Ето защо, не може да се поддържа, че един и същи материално-правен или процесуално-правен въпрос е решаван различно от съдилищата. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
Относно процесуално-правният въпрос за задължението на съда да обсъжда всички доказателства по делото. Той, безспорно е важен, но не е съществен в случая, защото двете цитирани писмени доказателства са негодни да установят посочените в изложението обстоятелства.
От удостоверението, издадено от кметството, че „липсват лица идентифициращи се като Г. К. П. или Г. П. , Й. П. М. или Й. П. М. ”, не следва, че записванията в списъците, обсъждани от съда, касаят именно наследодателите на ищцата. Друг е въпросът дали е от компетентността на органа, издал документа да удостоверява официално дали има други лица, съответно техни наследници, които да твърдят идентичност на субекта при разминаване в имената по различни документи.
Протоколът от 1947 г. с имена на кооперативни членове, не може да докаже, дали те са внесли и притежавали имоти, съответно какви.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Относно признатата идеална част за възстановяване правото на собственост на ищцата, в качеството й на наследник на П. К. М. , въпреки подробно дадените указания от въззивния съд, касаторът не е изложил съображения по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При така изложените съображения, не са налице условията за допускане до разглеждане на касационната жалба във всичките й части.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от от М. П. К. чрез адв. Н против решение № 130/19.03.2008 г. по въззивно гр.д. № 60/2008 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която иска й е отхвърлен относно имоти, бивша собственост на Г. К. П. и Й. Г. М. , както и в частта, с която иска е уважен относно имоти, бивша собственост на П. К. М. само за 0,000160 ид.ч. гора от ревира „О”, вместо 2,097 ид.ч..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: