О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 12.01. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4424 по описа за 2008 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от А. п. – София против решение № 19/05.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 1681/2007 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Б. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., на осн. чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от А. п. – София е подала по същото дело и частна жалба против определение от 18.07.2008 г., постановено по чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г. /отм./
Съставът на Върховния касационен съд в производство по чл. 288 ГПК относно касационната жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Представено е изложение по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна М. Б. П. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Б. П. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди на осн. чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ /ново заглавие ЗОДОВ/, резултат от прокурорски преписки № 3548/1997 на СГП и № 3972/1998 г. на СГП.
Изложени са съображения, че претенцията на П. за обезщетение по повод прокурорска преписка № 19358/1997 г. на СРП е погасена по давност.
Относно действията на Прокуратурата на РБ във връзка с другите две преписки, съдът е посочил, че прекратяването на наказателното производство поради недоказаност на обвинението по тях, попада в приложеното поле на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. Породените от тях неимуществени вреди – стрес, отзвук сред познати, колеги, бизнес-партньори и роднини родни с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика следва да се обезщетят със сумата от 5000 лв.
Съдът, също така, е развил доводи за невъзможността обезщетенията да бъдат определени отделно относно всяко едно от двете обвинения, защото вредата, а и причинно следствената-връзка от действията на органите на прокуратурата, не може да бъде разграничена. Периодът от време по двете обвинения се припокрива, а характера на вредите прави обективно невъзможно подобно разграничени.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се обосновава с процесуално-правния въпрос за задължението на съда при обективно съединени искове да се произнесе поотделно по всеки един от тях в своя диспозитив, независимо от конкретното им правно основание.
Той е принципен и важен за правоприлагането, но в конкретния случай не е съществен, което е следващото условие за допускане до разглеждане на касационното производство.
В конкретния случай касаторът, не е съгласен с приетото от въззивната инстанция, че общо причинените неимуществени вреди по време на двете наказателните производства, чието парично изражение съдът е определил на 5 000 лв., не могат да се присъдят по отделно /със самостоятелни диспозитиви/.
Няма доводи, включително и по чл. 281 ГПК за това, че именно, като е присъдил общо обезщетение, съдът е достигнал до заключение, че действията на прокуратурата попадат в хипотезата на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, че от тях ищецът е претърпял неимуществени вреди, нито, че при постановяване на два диспозитива, сборът от присъдената сума би бил под 5 000 лв.
Ето защо, не е налице основание за допускане до разглеждане на касационната жалба.
По частната жалба:
Поради недопускане до касационно разглеждане в частта срещу акта по същество, тя подлежи на самостоятелно разглеждане, доколкото е редовна и отговаря на условията за допускане.
Определението за дължимите разноски, независимо дали е част от акта по същество /чл. 189, ал. 1, б. „д” ГПК от 1952 г., отм./ или е самостоятелен акт по чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г., подлежи на обжалване по един и същи ред и той е този, по който подлежи на обжалване самото решение.
Разясненията, дадени в т. 5 на ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС относно същността на претенцията за съдебно-деловодните, не са загубили значение при действието на новия ГПК от 2007 г., в който, при това изрично е записано, че режимът на обжалване се подчинява на този, относим за главния акт /248, ал. 3, изр. 2 ГПК/.
В случая, главният акт е решението по същество на апелативния съд като въззивна инстанция и той подлежи на касационно обжалване.
Следователно, частната жалба е по чл. 274, ал. 3 ГПК и отговаря на условията за допустимост.
Администриращият съд е изпратил същата без да изиска изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, не се налага връщане на делото за провеждане на процедура по оставянето й без движение, защото обжалваемият интерес /60 лв./ изключва разглеждането на частната касационна жалба по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Ето защо, тя следва да бъде оставена без разглеждане.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от А. п. – София против решение № 19/05.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 1681/2007 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Б. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., на осн. чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА частна касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от А. п. – София против определение от 18.07.2008 г. по гр.д. № 1681/2007 г., постановено от Софийски апелативен съд по чл. 192, ал. 4 ГПК от 1952 г. /отм./
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: