Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
София, 21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1736 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. В. против решение № 335/25.10.2007г., постановено по гр.д. № 1878/2006г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 22.11.2005г. по гр.д. № 4877/2005г. на Софийски РС. С последното е допуснато извършването на съдебна делба между Л. И. В. на апартамент № 32, находящ се в гр. С. р.”И”,, ж.к.. “С” бл. 369, , вх. Б, ет.3, със застроена площ 66,65 кв.м. при равни права.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответницата по касация Л. В. оспорва жалбата като некореспондираща на мотивите на решението, поради което и неоснователна по същество.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 09.09.1979г. и е прекратен с развод на 04.03.1999г. През времетраенето на брака на името на съпруга е купен по реда на чл. 117 от ЗТСУ/отм/ с договор от 07.04.1983г. процесния апартамент.за сумата 15245 лв., изплатени със собствени средства 3685 лв. и отпуснат заем в размер на 11560 лв. В хода на производството касаторът е направил възражение за частична трансформация, като е твърдял, че е получил правото да се закупи апартамента и парични средства по сметка от баща си. В хода на въззивното производство баща му И. В. е разпитан като свидетел. От показанията му се установява, че той е имал право да купи апартамент, като активен борец против фашизма, което е преотстъпил на сина си, ведно с натрупана сума от 3700 лв по негова сметка. Парите имал, тъй като работил в СССР.
Въззивният съд не е възприел гласните доказателства, защото не са подкрепени с писмени доказателства, поради което е потвърдил решението на РС за допускане на делба при равни квоти.
Решението е неправилно, защото при постановяването му е допуснато процесуално нарушение.
Въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 134, ал.1 от ГПК, тъй като от ДСК е било представено удостоверение № 04-04-154/21.02.2007г., от което е видно, че документите не се съхраняват, тъй като срока за пазенето им е изтекъл, съгласно Закона за държавния архив. т.е. по независещи от касотра причини, той не може да докаже твърдението си с писмени доказателства, а това е послужило като основание за съда да отхвърли претенцията за трансформация. При невъзможност за страната да докаже твърдяните от нея обстоятелства дори доказването им да е допустимо само с писмени доказателства, съгласно цитираната норма са допустими свидетелски показания. В този случай забраната на чл. 133 от ГПК /отм/ не важи.
В конкретния случай няма забрана дарението на парични средства от родители на син да се доказва със свидетелски показания независимо от размера на сумата, съгласно изключението, предвидено в чл. 133 б. “в” от ГПК /отм/. Ако съдът е считал тези гласни доказателства за недостатъчни, въпреки, че те не са оборени от други гласни и писмени доказателства, а кореспондират на отразеното в договора за платената с лични средства част от цената, е могъл да изиска и служебно за проверката им преписката по продажба на апартамента, или да назначи ССЕ, която след проверка в СДИС да отговори как е извършено плащането на апартамента и има ли данни за превод по банков път от сметка на бащата за покриване на част от цената.
Останалите оплаквания в касационната жалба относно това, че съдът решил делото в една фаза и лишил касатора от възможността да заяви претенция за възлагане не кореспондират на данните по делото, голословни са и са неоснователни. Производството до сега се е развивало само в първа фаза, която все още не е приключила а заявяването на претенции за възлагане и по сметки е в първото по делото заседание във втората фаза, каквото все още не е провеждано, защото няма влязло в сила решение по допускане на делбата.
Предвид допуснатото процесуално нарушение, въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 335/25.10.2007г., постановено по гр.д. № 1878/2006г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: