Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
София, 22.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1690 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Г. Б. против решение № 300 от 26.10.2007г., постановено по гр.д. № 383/2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 19”к” от 13.02.2007г., постановено по гр.д. № 671/2005г. на Казанлъшки районен съд. С последното касаторката е осъдена да заплати на “А”А. суми, съставляващи изплатени от дружеството разходи по обучението й, съобразно договор между тях от м. 08.1998г., както следва 5130 щ.д. за изплатени стипендии, 8000 щ.д. за изплатени такси по обучението й в Технически институт в С. П. , Р. и 703,53 лв. пътни разходи. Отхвърлени са исковете за заплащане на същите суми против Г. К. Б. и К. С. Б., но в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила..
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че в нарушение на материалния закон, съдът не е отчел, че със закриване на специалността “пиротехника” в ТИ в Р. , ищцовото дружество едностранно е определило ищцата да завърши специалност “Х”, за което тя не е дала съгласие.
Ответникът по касация “Арсенал А. гр. К. оспорва жалбата.
От А. ” А. е подадена частна жалба против решение № 62 от 14.03.2008г. по същото дело, с което съдът е отказал да му присъди разноски за въззивна инстанция, като в мотивите е приел, че разноските се компенсират предвид взаимната неоснователност на двете насрещни жалби.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява следното: Между страните е сключен договор по чл. 229 от КТ от м. август 1998г., по силата на който дружеството се съгласява да осигури на Ц. Б. стипендия, изплащане на разходите по обучението й и пътни разходи през време на редовното й обучение в специалността “пиротехника” в ТИ в П. университет в Р. Не е спорно, че до 2001г. страните са изпълнявали задълженията си. Поради независещи от страните причини е закрита в ТИ специалността “пиротехника” и въз основа на съглашение между ищцовото дружество и ТИ, Б. е завършила специалност “химвически технологии и биотехнологии”, степен “бакалавър”, по която се е дипломирала за степен “бакалавър” на 01.07.2002г. На 03.09.2002г. тя е сключила договор за обучение по тази специалност с ТИ, степен “магистър” Последната получена стипендия от ответницата е за м. 05.2002г., а таксите са платени от ищеца за учебната 2001/2002г. включително, през която е завършила степен на обучение “бакалавър”.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищеца е изпълнил задълженията си по договора, а ответницата е неизправна страна, защото не е изпълнила задължението си в 30-дневен срок от дипломирането си да започне работа при ищеца, поради което дължи връщане на получените суми.
Решението е правилно.
Основното оплакване в касационната жалба е, че съдът не е съобразил, че касаторката не е дала съгласието си да се обучава по посочената от ответното дружество пред ТИ нова специалност “химически технологии и биотехнологии”. В договора между ищцовото дружество и ответницата изрично е посочена специалността “пиротехника”, за която тя става степендиант на предприятието. Последващо изменение на този договор в същата писмена форма досежно специалността няма, но съгласие да завърши посочената от дружеството нова специалност касаторката е изразила, продължавайки обучението си за посочената от него специалност – степен “бакалавър” и приемайки заплащане на таксите и стипендия за последната година от тази степен на обучение. На 03.09.2002г. е сключила договор с ТИ за завършване на магистърска степен за същата специалност, но с този договор се е задължила пред ТИ тя да поема таксите си за степен “магистър”. Предприятието е изпълнило задълженията си по договора от 1998г. и след изменението на специалността и уточнение на степента – “бакалавър”, като е изплатило таксата за новата специалност и стипендии за тази последна година, поради което е изправна страна. Касаторката е завършила договорената между дружеството и ТИ нова специалност, степен “бакалавър” на 01.07.2002г. Така първоначалния договор между страните не е прекратен, а по тяхна воля е изменен с взаимно изразените съгласия относно новата специалност и уточнение на степента на обучение – “бакалавър”, изпълнен е от дружеството, поради което тя е следвало да се яви на работа. За обучение по същата специалност, степен “магистър”, касаторката е сключила договор за обучение директно с ТИ и сама се е задължила да заплаща таксите си. За ищцовото дружество не е съществувало задължение да заплаща таксите на ищцата за магистърската степен и стипендии за тази степен на обучение, поради което от този факт не може да се прави извод за прекратяване на договора от 1998г. По същата причина не е налице и неизпълнение на задълженията на ищеца, т.е. той е изправна страна, поради което касаторката е следвало да изпълни задължението си да сключи с него трудов договор за тази специалност и да работи по нея в продължение на пет години. Неизпълнението на това договорно задължение сочи на основателност на предявения иск, в какъвто смисъл правилен извод е формирал въззивния съд. Постановеното от него решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
По частната касационната жалба на А. ” А. против решение № 62 от 14.03.2008г. по същото дело, с което съдът е отказал да му присъди разноски за въззивна инстанция, като в мотивите е приел, че разноските се компенсират предвид взаимната неоснователност на двете насрещни жалби. Същата е неоснователна, тъй като съдът е съобразил, че възивните жалби и на двете страни са били неоснователни. В този случай действително разноските следва да останат така, както са направени от страните. Затова и решение № 62 от 14.03.2008г с характер на определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300 от 26.10.2007г., постановено по гр.д. № 383/2007г. на Старозагорски окръжен съд и решение № 62 от 14.03.2008г с характер на определение относно разноските, постановено по същото дело..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: