Р Е Ш Е Н И Е
№ 640
София, 29.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2423 /2008 година
Производството е по чл. 290 ат ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Н. А., С. Д. П. и М. Д. П. против решение № 35/19.02.2008г., постановено по гр.д. № 389/2007г. на Габровски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 156 от 13.01.2006г. по гр.д. № 276/2004г. на Д. РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Г. Д. , Ц. Н. П. , М. Д. П., М. И. П., Р. Н. А., С. Д. П., Ц. И. Х. против Б. И. М., И. И. М. и Е. Д. С. за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху УПИ * от кв. 50 по плана на с.”Ц”, общ. Дряново с площ 690 кв.м. и на УПИ * от кв. 50 по плана на същото село с площ 700 кв.м.
С определение № 9-16/2008г. от 25.07.2008г., постановено в производството по чл. 288 от ГПК, съдът допусна касационна проверка на обжалваното решение на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като прие, че с касационната жалба е повдигнат следния правен въпрос: как се легитимират като собственици лицата, на които е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници с решения на ПК по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията на тази норма до изменението й през 1995г. /ДВ бр. 45/1995г./ и какво значение има удостоверението по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, когато то е издадено по-късно – след издаване на тези решения, предвид по-късното изготвяне на скиците по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за имотите в строителните граници на населеното место. По този въпрос, ВКС не се е произнасял категорично, но в някои решения приема, че при липса на скица към решенията на ПК, иск по чл. 108 от ЗС е преждевременно заведен без да разграничава времето на издаване на решенията и редакцията на правната норма на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, при действието на която е издадено.
Касаторите навеждат като основания по чл. 281 от ГПК нарушение на материалния закон – чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията, действала към момента на постановяване на решението, нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата относно правото им на собственост и необоснованост на изводите, че с представените решения на ПК не те могат да се лигитимират като собственици.
Ответниците по касация оспорват жалбата, като излагат съображения за неоснователност на доводите в нея. Считат, че изводите на съда са съобразени с материалния закон – чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и с доказателствата по делото, поради което са обосновани, а те ползват имота на правно основание – договор за замяна с общината.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания, поставения съществен материално правен въпрос и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Габровски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че ищците са наследници на братя Д, на които с решения № 2* т. 15, решение № 2* т. 19 и решение № 2* и трите от 08.03.1993г. по различни преписки са признати за възстановяване и възстановени в съществуващи реални граници три имота от съответно 0,4 дка., 0,5 дка и 0,5 дка, индивидуализирани само по местност – в строителните граници м.”Д”, за които не са посочени граници /съседи/ или номер по кадастрален план. Съдът е приел, че ищците не се лигитимират като собственици с тези три решения от 1993г. По делото е представено удостоверение № 1183/18.11.1999г. по чл. 13, ал.4 от ППЗСПЗЗ от 1999г., в което е посочено, че на името на тримата братя – наследодатели е записан в разписната книга към плана от 1973г. имот 17 от кв. 50, целия с площ 1990 кв.м., от които могат да бъдат възстановени 1696,50 кв.м., защото останалата част попада под реализирана улица. Към това удостоверение е приложена скица, издадена от техническата служба към общината, в която графично е показана площта, за която е дадено становище, че може да се възстанови, но в нея е отбелязано, че не може да служи за издаване на констативен нот. акт. Поземлената комисия, респективно ОСЗГ не е издала последващо решение въз основа на това удостоверение и скица, а в хода на делото е представено у-ние № 416/15.10.2001г., подписано от председателя на ПК, в което сочи, че имотите, описани в решения № 2* т. 15, решение № 2* т. 19 и решение № 2* и трите от 08.03.1993г. са идентични с парцели VІІ-17 и VІІІ-17 от кв.50 показани в скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ.. Съдът е приел, че тези доказателства не могат да допълнят липсващите граници в решението на ПК. Прието е, че доказателствата, на които се позовават ищците преди образуване на ТКЗС – спогодба от 1940г. и емлячния регистър от 1949г. не съдържат описание, от което да може да се направи извод за идентичност с процесните два парцела, единият от които е застроен. За липсата на идентичност, съдът се е позовал на заключенията на СТЕ, която установява, че в спогодбата от 1940г. липсва имот, който да е идентичен с трите имота, описани в решението на ПК, защото не съвпада нито по площ /общо за трите имота/, нито по местност. За да отхвърли иска, въззивния съд е изложил съображения и относно пасивната лигитимация на ответниците, като е приел, че те ползват двата УПИ, които са отредени за имот 17 на правно основание – договор за замяна с общината от 22.04.1977г. сключен с наследодателя им по реда на чл. 137 от НДИ, след като имотите са включени в регулацията през 1973г. Жалбата на ищците против отказа за отмяна на отчуждаването по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, ЗТСУ.. е отхвърлена с влязло в сила решение по адм.д. № 272/1993г. на Габровски ОС поради това, че няма данни за отчуждаване от ищците на двата УПИ.
Решението е правилно.
С нормата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 28 от 1992 г. е определено само правомощието на административния орган общинската поземлена комисия да се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението за възстановяване на собствеността. Изисквания към съдържанието на това решение не са посочени тук, а е приета нова разпоредба 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ – ДВ, бр. 34 от 1992 г.), която изисква в решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници да се опише размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Тази редакция е действала към момента на постановяване на трите решения на ПК от 08.03.1993г., поради което тя определя изискванията, на които следва да отговаря съдържанието им. В тези решения обаче не са описани граници на имотите, за които се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници, поради което реституцията не е настъпила към 08.03.1993г. Действащата към тази дата редакция на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ не съдържа изискване за прилагане на скица към решението за възстановяване в съществуващи реални граници, но липсата на граници на имотите, които се реституират не може да бъде преодоляна с издаването по-късно на у-ние и скица по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Касае се за нормативно определено необходимо съдържание на административен акт, което може да бъде допълнено само с друг административен акт, какъвто характер нямат посочените писмени доказателства. Въз основа на скицата и удостоверението по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ нормата на чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ предвижда ОСЗГ да издаде решение, с което индивидуализира възстановения имот. Това решение има конститутивно действие относно обособяването на обекта на реституция
Л. на необходими елементи от задължителното съдържание на административния акт е пречка той да породи действие. Тъй като най-важния индивидуализиращ белег на недвижимите имоти са границите им и евентуално сигнатурата /номерацията/ по съответния план, не посочването им в решението на ПК е пречка то да породи конститутивното си действие, изразяващо се в обособяване на обекта на реституция. По тези съображения, като е приел, че ищците не се лигитимират като собственици с трите решения на ПК, на които се позовават, въззивния съд е приложил точно материалния закон – чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакциите им, действали към издаване на тези решения. Този извод е съобразен с доказателствата и е обоснован и въз основа на него правилно е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС.
Щом за ищците не е настъпило конститутивното действие на възстановяване на собствеността и те не се лигитимират като собственици на претендираните от тях два парцела нито по ЗСПЗЗ нито по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, ЗТСУ, то придобивното основание на ответниците – договор за замяна, сключен между наследодателя им и общината не е отречено. Решението по адм.д. № 272/1993г. на Габровски ОС, с което е отхвърлена жалбата на ищците против отказа за отмяна на отчуждаването няма сила на присъдено нещо по отношение на не участвалите в производството по постановяването му ответници. Неговият диспозитив не създава сила на присъдено нещо по отношение на ответниците, че имота не е бил държавен, защото държавата може да придобива право на собственост не само на основание отчуждаване, а например на основание чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951г.
По отношение замяната, извършена по реда, предвиден в чл. 137 от НДИ, въззивния съд неправилно е приел, че за нея е неприложим чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2005 на ОСГК на ВКС, т.2 под тази хипотеза попадат всички форми на правомерно прехвърляне на право на собственост на трети лица от ТКЗС, или държавни и общински органи на трети лица. Текстът на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ е приложим фактически за незастроените имоти, тъй като тези, върху които е налице хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ – да са изградени законно сгради, или законно разрешения строеж върху тях да е започнал към – 01.03.1991г. не подлежат на реституция. В конкретния случай в парцел **** от кв. 50 е изградена постройка. За нея е издадено строително разрешение № 118/17.04.1986г. и протокол за строителна линия № 3/20.04.1986г., поради което тя се явява законно построена. Обстоятелството, че строителните книжа се отнасят за парцел ****, а сградата е изградена за парцел **** сочи на допусната техническа грешка, защото местонахождението на сградата съвпада с определеното й местоположение в протокола за строителна линия. Следователно за застроения УПИ * е неприложима нормата на чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, поради това, че той не подлежи на реституция на осн. чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ За незастроения УПИ * от кв.50 не е налице това изключение, но тъй като за да се реституира имота, ищците следва да докажат правото си на собственост, което по изложените по-горе съображения съдът приема, че не са направили, и за този парцел ****е може да се уважи иска по чл. 108 от ЗС. Неоснователно е позоваването на касаторите на протокола от 1940г. На него ищците се позовават за първи път в касационната жалба и е приложен по делото като част от преписката пред ПК не ги лигитимира като собственици, защото нито един от имотите, описани в него не се отнася за имот до училището. Не оспореното заключение на СТЕ също установява, че никой от имотите в спогодбата не може да бъде индивидуализиран като терен, който е бил заснет с пл. № `* за който са отредени парцели VІІ и VІІІ по плана от 1973г.
Или в обобщение, наведените в касационнта жалба основания за касационна проверка не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/19.02.2008г., постановено по гр.д. № 389/2007г. на Габровски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: