О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 28. 07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1494/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д.-чрез сина му,негов пълномощник срещу решение № 793 от 11.12.2008 г. по в.гр.д. Nо 583/08 г. по описа на Софийски окръжен съд ,с което е обезсилено решение № 78 от 27.03.2008 год.по гр.д. №76/07 год.на С. районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от касатора против ОСЗГ-С. иск за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. Д. С. върху ливада от 19,3 дка и гора от 3,5 дка ,находящи се в землището на с. З. и производството по делото в тази част е прекратено.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност,поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.3 ГПК,по въпроса – необходимо ли е предварително индивидуализиране на имота по иска с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд ,за да обезсили първоинстанционното решение,в частта,в която е отхвърлен иска за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. Д. С. върху ливада от 19,3 дка и гора от 3,5 дка ,находящи се в землището на с. З. са,че исковата молба е нередовна и в предоставения срок не са отстранени нередовностите й за индивидуализиране на имотите по тяхното местоположение,граници и съседи.
Както по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ,така и по иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ следва да се докаже, че описаните в исковата молба земеделски земи и гори са били собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на тяхното обобществяване чрез включването им в ТКЗС и горския фонд, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността (правна сделка, придобивна давност и др.). За да се установи тяхната идентичност следва да бъдат описани границите на имотите, като техен съществен индивидуализиращ белег, както в исковата молба, така и в представените доказателства.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки и сериозни аргументи,как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, не сочи непълноти или неясноти на нормите на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Освен това не е налице произнасяне за първи път по спор по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, нито с решението е изоставено едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 793 от 11.12.2008 г. по в.гр.д. Nо 583/08 г. по описа на Софийски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: