О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
София, 10. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1379/2009 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. В. А.,чрез пълномощника му адв. М. Р. и на Е. А. М.,чрез пълномощника й адв. П. С. против въззивно решение № 626 от 13.05. 2009 г. по гр.д. № 2606/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд,потвърждаващо решение № 2* от 03.07.2008 год.,постановено по гр.д. № 2335/07 год. по описа на Варненски районен съд,с което е отхвърлен предявения от Е. А. М. против В. А. А. /заместен при условията на чл.120 ГПК/отм./от правоприемниците си/иск за делба на вилна сграда и гараж,построени в собственото вилно място на А. ,цялото с площ от 736 кв.м.,находящо се в м.”А” по кадастралния план на вилна зона – Варна,представляващо ПИ № 171,при граници на мястото: ПИ №№ 1* и дворец”Е”.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и на двамата касатори,които са идентични по съдържание, се поставят два въпроса-материалноправен- относно приложението на института на съпружеската имуществена общност по отношение на сграда,построена по време на брака върху земя,индивидуална собственост на единия от съпрузите и процесуалноправен – при отсъствие на съсобственост между ищеца и първоначалния ответник,но при наличие на съсобственост между наследниците на последния,следва ли да се допусне делба между тях,като твърдят,че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касация – В. А. не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че процесната сграда е пристроена и надстроена поетапно,по какъвто начин е била отразявана в действащите планове през годините,а именно: в регулационния план от 1961 год. като едноетажна полумасивна сграда и масивна стопанска постройка;в кадастралния план от 1987 год.като двуетажна масивна сграда,а в кадастралния план от 1998 год.като двуетажна масивна сграда с по-голяма площ,със забележка,че източната й част е в строеж. И тъй като първоначалния ответник/бивш съпруг на ищцата,сега касатор/е станал собственик по дарение през 1993 год.именно на отразеното в плана от 1987 год.двуетажно масивно жилище,то по отношение на същото режим на СИО между страните не е възникнал. Ищцата,сега касатор не е доказала,че получените по дарение сграда и гараж са били съборени изцяло и изградени със съвместен принос по време на брака. По отношение на частта от сградата,която е в строеж съдът е приел,след като е съобразил трайната съдебна практика и нормите на §5 т.42 от ЗУТ ,че не съставлява самостоятелен и годен обект на собственост.
Релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение по поставените въпроси – материалноправен и процесуалноправен с нищо не противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в тях. Следва да бъде посочено ,че по материалноправния въпрос, относно приложението на института на съпружеската имуществена общност по отношение на сграда,построена по време на брака върху земя,индивидуална собственост на единия от съпрузите, съществува последователна и многобройна съдебна практика,съгласно която пристроеното към съществуващата сграда следва да бъде обект на самостоятелна собственост,а не да обслужва сградата. Същото важи и за процесуалноправния въпрос. Разпоредбата на чл.120 ГПК/отм./намира приложение и в производството по делба,като правоприемниците са обвързани от положението, в което делото се намира по време на смъртта. Всички съдопроизводствени действия,извършени приживе на страната, ползват правоприемника и обратно – те го задължават,доколкото са били насочени против първоначалната страна. И тъй като в делбеното производство всеки от съделителите има двойно качество – на ищец и на ответник,с оглед процесуалното поведение на правоприемниците на първоначалния ответник – не са заявили искане за допускане на делба по силата на наследяване,то обжалваното решение не противоречи на представените .
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 626 от 13.05. 2009 г. по гр.д. № 2606/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: