О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София 10.08.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1357/08 Г. по описа на ВКС, І. г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274 , ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. М в качеството му на пълномощник на С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. против определение № 1898/24.06.2008 г. по ч.гр.д. № 1099/08 г. на варненския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
В изложение по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат, че въззивният съд е разрешил процесуалния въпрос относно наличието на правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовават се на решение № 1809/95 г. на ІV г.о, решение № 56/22.03. 1994 г. на ІV г.о и решение № 1942/15.01.2002 г. на ІV г.о.
Насрещната страна по частната касационна жалба “С” чрез своя процесуален представител адв. М. М. е изразила становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението, тъй като то е правилно и съобразено с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по частната касационна жалба, съобрази следното:
С обжалваното въззивно определение е оставено в сила определението на Варненския районен съд от 08.04.2008 г. по гр.д. № 9483/07 г., с което е прекратено производство по предявения от С. А. К., Д. В. К. и В. В. К. срещу СБЖ- София отрицателен установителен иск за собственост поради липса на правен интерес от провеждането му. Съдът е приел, с оглед изложените в исковата молба твърдения, че предмет на иска е земеделска земя, собствеността върху която не е възстановена от поземлената комисия. По искането за възстановяването й, заявено от ищците, ПК- В. е постановила отказ, който е обжалван по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и производството по образуваното дело не е приключило. Съдът е приел, че правният интерес от предявяване на иск за собственост върху земеделска земя е обусловен от наличието на позитивно решение на поземлената комисия за възстановяването й в полза на ищците, независимо дали се касае за положителен или за отрицателен установителен иск, и тъй като в случая такова решение не е постановено, искът се явява недопустим.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на процесуалния въпрос за наличието на правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост на недвижим имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е в противоречие с практиката на ВКС, а напротив – изцяло е съобразено с нея. Сочените от жалбоподателите решения са неотносими към настоящия случай, тъй като те третират съотношението между съдебното производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ по обжалване решенията на поземлените комисии и исковото производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Направеният в тях извод за преюдициалност на производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е само по отношение на специалния установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и не може автоматично да се отнесе към иска по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./. Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет разрешаване на спор за материално право към минал момент- този на коопериране на земята, разрешаването на който е от значение за определяне субектите на реституция по ЗСПЗЗ. За разлика от него, искът по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./, какъвто е и предявеният от жалбоподателите, има за предмет разрешаване на спор за собственост към момента на предявяването му. Правен интерес от предявяване на такъв иск имат лица, които се легитимират като собственици с позитивно решение на поземлената комисия за възстановяване на земята по предвидения за това ред. Преди да завърши процедурата по възстановяване на собствеността, липсва правен интерес от провеждане на установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм., както положителен, така и отрицателен, защото той е способ за защита на съществуващи субективни права, а не на такива, за които съществува потенциална възможност да възникнат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1898/ 24.06.2008 г. по ч.гр.д. № 1099/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: