Р Е Ш Е Н И Е
№1110
гр. София, 07.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 342 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на И. А. Н. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Д, против въззивното решение № 1* от 26 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 444 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е отменено решение № 46 от 13 април 2007 г., постановено по гр.д. № 40 по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. и вместо него съдът е дал заместващо съгласие по Закона за българските документи за самоличност вместо касатора Н. за издаване на паспорт на непълнолетната му дъщеря С. , родена на 5 март 2002 г. и за напускане пределите на страната, придружена от майка си Е. Г. П..
С. се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че детето е привързано към баща си и майката редовно се е събирала на чашка с живеещи в блока и не е полагала достатъчно грижи за детето; няма доказателства при какви условия ще живее детето в И. , а и касаторът ще бъде лишен от възможността за контакти с дъщеря си, каквито му се полагат по закон; не са изложени мотиви кое налага детето да се изведе извън страната; съдът не е обсъдил всички доказателства по делото.
Ответницата не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В писмени бележки и в съдебно заседание процесуалният представител на ответницата Е адв. В, сочи доводи за неоснователността на касационната жалба.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че при разглеждания иск не следва да се преценяват условията и предпоставките за промяна в родителските права, контактите с другия родител или условията при единия или другия родител; майката пребивава постоянно в страната, но е омъжена за лице, постоянно пребиваващо в И. ; не е установено между страните въпросът с упражняването на родителките права да е решаван по съдебен път.
Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 72 от С. кодекс за заместване липсващото съгласие на бащата на малолетно дете да бъде издаден международен паспорт и съгласие детето да напусне пределите на страната, придружено от майка си – ищца по спора. Не е спорно, че малолетното дете С е родена от фактическо съпружеско съжителство между страните.
Атакуваното решение е правилно.
За да формира крайния си извод за основателността на искането, въззивният съд е взел предвид всички относими факти с оглед интереса на детето. Причината за излизането извън границите на страната се обосновава със сключения брак на майката на малолетната С. с български гражданин, който постоянно пребивава в И. и има регистриран бизнес там. Съпругът на майката е подписал декларация за оказване на гостоприемство и поемане на всички разходи на майката и детето по пребиваването при него, както и за завръщането им в страната. Представените доказателства обосновават неговите възможности да поеме посочените разходи. От друга страна, ответницата работи по безсрочен трудов договор във В. , има трайни доходи и единствено тя поема ежедневната грижа за физическите и емоционални нужди на детето.
Според изготвения социален доклад, родителите на детето живеят разделено от 2006 г. Касаторът твърди, че детето е привързано към баща си и майката редовно се е събирала на чашка с живеещи в блока, а още и не е полагала достатъчно грижи за детето. Събраните доказателства сочат противното – отношенията между родителите са нетърпими, като касаторът си е позволявал да малтретира и тормози ответницата, което е ставало в присъствие на детето. Данните по делото сочат, че известна загриженост за детето се проявява от бащата на касатора. Не са събрани каквито и да е доказателства, че ответницата е пречела на личните контакти на касатора с детето, за да може по аналогия да се твърди, че с извеждането на детето извън страната за посещение при съпруга на майката, тя да цели прекъсване на контактите между бащата и детето. На последно място, в случай, че иска промяна в личните отношения с детето, както и всякакви действия във връзка с упражняването на родителските права, касаторът може да се възползва от възможностите, дадени в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, дори детето да се намира в друга страна, членка на Е. съюз.
На последно място, не може да се сподели твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. При постановяване на решенията си съдът е взел предвид всички относими обстоятелства по спора. Изложените мотиви са ясни, обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Ответницата претендира сторените разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар от 150 лева, които й се дължат предвид изхода от спора.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* от 26 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 444 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ОСЪЖДА И. А. Н. от гр. В., жк “Д” бл. 20 ап. 118, ЕГН **********, да заплати на Е. Г. П. от гр. В., жк “Д” бл. 144 вх. А ет 2 ап.5, сумата от 150 (сто и петдесет) лева сторени разноски по делото пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: