О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.91
гр. София, 21.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1650 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. Д. М. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. Т, против определение № 519 от 20 юни 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила определение без номер от 4 септември 2007 г., постановено по гр.д. № 991 по описа на районния съд в гр. С. за 1987 г., с което е прекратено производството по делото поради липса на предмет. В жалбата се третира произнасянето на съда по съществен материалноправен въпрос – какъв е статутът на присъединената към главната вещ част по отношение на принадлежността на правото на собственост и по съществен процесуалноправен въпрос – следва ли съдът да вземе предвид настъпилите промени в процесната сграда след влизането в сила на решението по допускането на делбата в сила. И по двата въпроса се твърди, че атакуваното определение е постановено в нарушение на практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
В отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответниците Н. В. И. и Н. Я. И. , чрез процесуалния им представител адв. Д, изтъкват, че липсва изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване; вещта е преобразувана и е създаден нов обект, а и дворното място е закупено от ответниците.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че допуснатата до делба къща не съществува като самостоятелен обект, а е вградена и интегрирана в по-голям обект, поради което производството правилно е било прекратено поради недопустимост , предвид липсата на предмет на делбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не може да бъде допуснато до разглеждане, тъй като по повдигнатите въпроси атакуваното определение не е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По посочения материалноправен въпрос практиката на ВКС, която касаторката изтъква в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразността на атакуваното определение, не дава основание да се приеме, че изходът на делбения процес следва да бъде различен от приетия от съда. Обсъжданите в посочените решения на Върховния съд проблеми касаят друга фаза на производството по съдебна делба, в която се определя по отношение на кои имоти ще се допусне делбата. Решението по допускането на делбата по реда на чл. 282 ал. 1 от ГПК (отм.), се ползва на общо основание със сила на пресъдено нещо, поради което не е допустимо пререшаването на всички въпроси, които са решени с него, т. е. относно имотите, допуснати до делба, и относно лицата, между които тя е допусната, а също така и за размера на дяловете на съделителите. Следователно, силата на пресъдено нещо преклудира всякакви възражения относно характера и параметрите на точно определени имоти, допуснати до делбата. Посоченото решение № 173 от 16.03.2004 г. на ВКС по гр. д. 485/2003 г. на първо гражданско отделение на ВКС не дава друго тълкуване на разпоредбата на чл. 282 ал. 1 от ГПК (отм.), защото в него съдът е разгледал извършени правно значими промени в съществуващ обект, а в процесния случай обектът като такъв не съществува, понеже е свързан в неотделимо единство с нов обект. Ето защо атакуваното определение не е постановено и в нарушение на задължението на съда да вземе предвид настъпилите промени в процесната сграда след влизането в сила на решението по допускането на делбата в сила.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 519 от 20 юни 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: