О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.146
гр. София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1933 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Ш. Х. от гр. В., против определение № 354 от 11 юли 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 553 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила определение № 48 от 5 март 2008 г., постановено по гр.д. № 73 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г г., с което е прекратено производството по иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради недопустимост на иска. В жалбата се сочи, че съдът е отказал да разгледа предявения иск, а правен интерес е налице, защото ако не се обяви нищожността на сделката, за частния жалбоподател е невъзможно да осъществи правата си по предварителния договор. Касаторът е посочил, че в този смисъл е и практиката на ВКС, без да е посочил конкретни решения. В изложение към частната жалба е посочено, че тя трябва да бъде допусната до разглеждане при хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, без да се посочи изрично кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който подлежи на разглеждане.
В отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответницата Л. П. Ц. от гр. С. изтъква само доводи за правилността на атакуваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С определението в атакуваната му част въззивният съд приел, че не е налице правен интерес у третото лице да иска прогласяване на нищожност на договор между ответниците, защото разпоредителната сделка между ответниците била сключена повече от две години преди предварителния договор, сключен между частния жалбоподател и една от ответниците.
Частният жалбоподател е предявил иск за обявяване на нищожността на покупко-продажба, осъществена с нотариален акт от 24 януари 2005 г. между ответниците по иска поради сключването й от представител без представителна власт, както и иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между него и ответницата М предварителен договор на 16 ноември 2007 г. Предмет на предварителния договор е продажба на поземлен имот, който продавачката по предварителния договор още през 2005 г. била продала на втората ответница по иска.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не може да бъде допуснато до разглеждане, тъй като разглеждането на възможните процесуалноправни въпроси в атакуваното определение не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Макар и да не е изложен конкретно, същественият процесуалноправен въпрос, който би бил от значение за разрешаване на спора, би бил допустим ли е иск за нищожност на сделка, осъществена в предходен период преди сключване на предварителен договор за продажба на същия имот от продавача по предходната сделка. По този въпрос не може да съществува колебание. Макар принципно да е вярно посоченото от частния жалбоподател, че за установителния иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД по принцип условие за допустимост е наличието на интерес, то в разглеждания случай този интерес не може да се изведе от сключен в по-късен момент договор, по силата на който лице, което вече е продало имота, е обещало продажба на същия имот. Продавачът по предварителния договор не е собственик на имота, поради което купувачът по него следва да търси правата си срещу продавача по друг ред. По изложените съображения разглеждането на определението в атакуваната му част няма да е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 354 от 11 юли 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 553 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила определение № 48 от 5 март 2008 г., постановено по гр.д. № 73 по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г г., с което е прекратено производството по иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД поради недопустимост на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: