Определение №238 от 27.5.2010 по ч.пр. дело №727/727 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 238
 
 
гр. София, 27. 05. 2010 г.
 
 
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и десета година, в състав:
 
 
                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                      ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
                                                                             ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
като изслуша докладваното от съдия Илиева   
ч.гр.д. № 727 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. И., подадена чрез пълномощника му адв. Р, срещу определение № 7504/07.07.2009 г.по ч.гр.д. № 5202/2009 г., по описа на СГС, I гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 31.10.2008 г. по гр.д. № 2535/2007 г. на СРС, 42 с-в. С частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно, по изложените в нея съображения, поради което се иска неговата отмяна. С молба-допълнение от 13.11.2009 г. частният жалбоподател е навел касационни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – „Агенция д. и. в страната” ЕООД моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Обжалваното определение на СГС № 7504/07.07.2009 г. е връчено лично на процесуалния представител на частния жалбоподател – адв. С на 09.09.2009 г., а подадената частна жалба е депозирана в СГС, видно от поставения върху нея печат, на 18.09.2009 г., т.е. след срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, който е изтекъл на 16.09.2009 г., поради което същата се явява процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.
В тази връзка, следва да се отбележи, че съобщението за постановеното определение, заедно с препис от същото, е връчено на процесуален представител с изрични пълномощни от 19.04.2007 г. и 07.03.2008 г., касаещи извършването на процесуални действия по конкретно гр.д. – № 2535/2007 г., по описа на СРС, 42 с-в, до неговото приключване, включително и касационно обжалване, т.е. на пълномощник с пълномощни за определено дело (т.е. изрични пълномощни от гледна точка на делото), в които не са посочени процесуалните действия, които могат да бъдат извършвани от последния (т.е. общи пълномощни от гледна точка на процесуалните действия, които могат да бъдат извършване по конкретното дело), поради което същите обхващат всички действия във всички инстанции до приключване на делото с влязло в сила решение, включително и преупълномощаване (чл. 22, ал. 1 от ГПК (отм.), респ. чл. 34, ал. 1 от действащия ГПК). По делото липсват каквито и да са данни, че частният жалбоподател е оттеглил пълномощията си от адв. С, което оттегляне да е било доведено до знанието на съда, за да има действие, било пред първата, било пред втората инстанции. Нещо повече, всички процесуални действия извършени от процесуалния представител както пред въззивната инстанция, така и пред касационната такава, се основават именно на представените пред СРС и посочени по-горе 2 бр. пълномощни, като това обстоятелство не се променя, от факта, че с молбата-уточнение от 13.11.2009 г., е представено изрично пълномощно от 05.11.2009 г., с което адв. С е упълномощена да представлява частния жалбоподател по ч.гр.д. № 5202/2009 г., по описа на СГС, I гражданско отделение, след като вече са били извършени редица процесуални действия пред въззивната инстанция, включително и след постановяване на обжалвания съдебен акт, което е красноречиво само по себе си.
От друга страна, действително по делото частният жалбоподател не е посочил съдебен адрес, но призовките и съобщенията не са били връчвани на адв. С в качеството й на съдебен адресат, а в качеството й на пълномощник по делото на И. , на служебния й адрес или лично. По отменения ГПК (чл. 46, ал. 1) липсва изискване за поредност на връчването на призовките и съобщенията, в случаите, когато страната по делото е представлявана от пълномощник, като същото може да се извърши лично на нея или на последния. С действащият ГПК е въведена една поредност на връчванията, като съгласно чл. 39, ал. 1, когато страната има пълномощник по делото, съобщенията се връчват първо на него, а не на страната. Т.е. във всички инстанции, включително и при съобщението и връчването на обжалваното определение, не са били допуснати процесуални нарушения относно начина на връчване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. П. И., чрез пълномощника му адв. Р, частна жалба вх. № 48074/18.09.2009 г., срещу определение № 7504/07.07.2009 г. по ч.гр.д. № 5202/2009 г., по описа на СГС, I гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 31.10.2008 г. по гр.д. № 2535/2007 г. на СРС, 42 с-в, като просрочена.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението му на частния жалбоподател, на когото да се връчи препис от същото.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top