О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№348
гр.София,10.10.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 764/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, б. „в” ГПК от 1952 г. /отм./.
Образувано е по частна жалба на Държавата, представлявана от М. на з. и п. против определение № 508/29.01.2008 г. по частно гр.д. № 1366/2007 г. на Софийския окръжен съд.
Ответникът по касация О. С. не взема становище по реда на чл. 215 ГПК /отм./.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на касатора и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна:
Държавата, представлявана от М. на з. и горите /сега М. на з. продоволствието/ е депозирала искова молба против О. С. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Твърди, че се легитимира като собственик на спорните имоти с договор за дарение от 1937 г. Ответникът се ползва от решение на ОСЗГ гр. С., което му е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху спорната земя. Въз основа на него е съставил и акт за общинска собственост.
Първоинстанционният съд в процедура по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./ няколко пъти е оставял производството без движение. С разпореждане от 16.10.2007 г. е указал на ищеца да укаже към кой момент претендира правото на собственост – към дата на образуване на ТКЗС или към настоящия момент и съответно да индивидуализира имотите, като в случай, че спорът е по чл. 97, ал. 1 ГПК това трябва да стане по одобрена кадастрална карта на гр. С.. Изискал е в тази връзка представяне на скици от А. по кадастъра. Дал е указание да се посочи и акта, с който имотите са актувани като общински.
Това не е изпълнено и съдът, на основание чл. 100, ал. 2 ГПК е върнал исковата молба.
Неговото разпореждане е потвърдено от въззивния Софийски окръжен съд.
За да постанови този резултат, втората инстанция е приела, че исковата молба е била нередовна, поради което и определението по чл. 100, ал. 1, вр. чл. 98, ал. 1 б. „г” и „д” ГПК е законосъобразно. Липсва валидно изпълнение, поради което и законосъобразно е приложена последицата на чл. 100, ал. 2 ГПК.
Определението е неправилно.
Вярно е, че ищецът не е изпълнил указанията на районния съд, но те са незаконосъобразни.
Предметът на иска е ясен и не е било необходимо съдът да изисква от ищеца да уточнява дали претендира заявеното право на собственост към датата на образуване на ТКЗС, още повече, че иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не би могъл да се развие с държавата.
Посочването на акта за общинска собственост не е необходимо с оглед изискванията на чл. 98 и 99 ГПК /отм./.
Безспорно, имотът не е в регулация. Тогава, не е необходимо имотът да бъде посочен със сигнатура по действащия кадастрален план, защото е възможно спорът да е за земя, която е в очертания, различни от него. В случая, той е породен за имоти, индивидуализирани според картата на възстановената собственост, като е възможно тя да не съвпада с тази по кадастъра.
Достатъчно е недвижимата вещ да е ясно индивидуализира и това според случая може да стане по стар план, по проекто-план, а и само с граници, които са различни от тези по минали и действащи кадастрални планове или, както е в случая по картата на възстановената собственост..
Само когато имотът е урегулиран, тогава по силата на закона, неговите имотни граници съвпадат с тези по плана. Доколкото има и забрана съдът в общия исков процес да променя очертанията на парцелите /урегулираните поземлени имоти според терминологията на ЗУТ/, спорният имот трябва да бъде посочван в исковата молба по действащ регулационен план. Това изискване вече касае нейната редовност.
Кадастралните планове отразяват фактически, а не имотни граници, поради което е и допустимо ищецът да твърди, че е собственик на земя с площ и граници, различни от тези по плана, от което следва, че и индивидуализацията в исковата молба няма да съвпада с тази по кадастъра.
По изложените съображения, след като съдът неправилно е оставил без движение исковата молба, неизпълнението на разпореждането му по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, не може да повлече санкцията на чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./.
Атакуваното определение следва да бъде отменено.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 508/29.01.2008 г. по частно гр.д. № 1366/2007 г. на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: