О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№452
гр.София, 30.12.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 2014/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на И. К. Н. чрез адв. А срещу определение № 270/23.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1129/2008 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
И. К. Н. е подала жалба против действия на частния съдебен изпълнител.
Тя е оставена без разглеждане от Великотърновския окръжен съд.
Неговото определение е потвърдено от Великотърновския апелативен съд.
Частната жалба срещу акта на апелативния съд е оставена без разглеждане от състав на Върховния касационен съд, който е изложил съображения, че окръжният съд действа като контролна инстанция в производството по чл. 436 и сл. ГПК. Неговото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Определенията му подлежат на контрол от по-горестоящият в йерархично отношение съд – апелативният. Неговият акт е окончателен.
Определението е правилно.
Жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя е подадена на 8.06.2007 г., което значи, че тя се разглежда от първа и втора инстанция по правилата на ГПК от 1952 г. /отм./
Касационната жалба е подадена на 29.05.2008 г. при действието на ГПК от 2007 г. и условията за нейната редовност и допустимост следва да се преценяват по този процесуален нормативен акт / § 2, ал. 3 ПЗР/.
При действието на новия кодекс, не е променен характера на производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, нито режима на обжалване на съдебните актове – тези на окръжния съд са окончателни, когато са по съществото на искането, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни.
Правилно в обжалваното определение съдебният състав се е позовал на разпореденото в чл. 436 и чл. 437, ал. 4, както и на чл. 276, ал. 2 ГПК от 2007 г.
В частната жалба на К. не се излагат доводи относно съществения за настоящия спор проблем – подлежи ли на касационна проверка определението на апелативния съд, постановено в производство по чл. 436 и сл. ГПК. Съображенията за правото й да обжалва действията на частния съдия изпълнител са по съществото на частната й жалба срещу определението на Великотърновския апелативен съд. Те не са разгледани от тричленния състав на Върховния касационен съд, защото той е счел, че тази частна жалба е недопустима.
В настоящото производство, другият тричленен състав на Върховния касационен съд разглежда единствено този въпрос.
В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 270/23.07.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1129/2008 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: