О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 22.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2472 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по жалбата на “Б” Е. , със седалище и адрес на управление в гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение № 421 от 24 март 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 171 от 4 януари 2007 г., постановено по гр.д. № 103 по описа на районния съд в гр. П. за 2006 г. за отхвърляне на иска за прогласяване за относително недействително по отношение на касатора на основание чл. 135 от ЗЗД на дарението, с което приобретателя на длъжника на касатора е дарил на свой ред имота на трето лице и е отказано на касатора да се присъдят разноски по делото.
Срещу същото решение, но в частта му, с която е оставено в сила решението на районния съд за обявяване на недействителна по отношение на “Б” Е. сделката, сключена между “Б” ООД и Х. М. за дарение на идеална част от недвижим имот, както и в частта, с която е оставено без уважение искането за осъждане на М. за заплащане на разноски на “Б” Е. и искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция, е постъпила касационна жалба и от Х. М. М. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. П.
О. Р. Г. Т. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК моли жалбата да бъде допусната до разглеждане.
В отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК срещу жалбата на “Б” Е. , касаторът Х. М. чрез процесуалния си представител адв. П сочи доводи за правилността на решенето в атакуваната от М. негова част.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд.
В касационната жалба на “Б” Е. изрично се сочи, че обжалваемият интерес не е равен на данъчната оценка на имота, защото сега имал голяма пазарна стойност и тя ще нараства във времето. В жалбата на Х. М. пък се сочи, че цената на иска не е обсъждана и не е ясно как ищецът е определил цената от 27 лева.
Предявени са искове по реда на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Атакуваните сделки са осъществени по данъчна оценка на имота от 27 лева.
След като извърши преценка по формалните изисквания за допустимостта на жалбата, касационният съд констатира, че въззивният съд не е осъществил проверка за допустимостта на производството по реда на чл. 280 ал. 2 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 286 ал. 1 т. 2 от ГПК, тази проверка може да бъде извършена само от въззивния съд.
Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено и делото – изпратено на въззивния съд за осъществяване на проверка съобразно изложените указания.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. П. за извършване на проверка за допустимостта на касационното обжалване във връзка с изискването на чл. 280 ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: