О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 30.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1946 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. първо във връзка с чл. 286 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по жалбата на Н. Й. Н., С. Н. И. и С. Й. С. , приподписана от адв. Г, против определение № 125 от 25 март 2008 г. на окръжния съд в гр. П., постановено по гр.д. № 146 по описа на същия съд за 2008 г., с което въззивната жалба на частните жалбоподатели е върната, като подадена след законния срок. В жалбата се сочи, че жалбата била изпратена от централна поща на 26 декември 2007 г. с препоръчана пратка, а е регистрирана от въззивния съд на 2 януари 2008 г., защото това е бил първият работен ден от новата година; съдът е поискал внасяне на държавна такса, което значи, че съдът е приел жалбата за редовна.
Ответникът А. Ц. П. в отговор по реда на чл. 276 от ГПК сочи, че жалбата е неоснователна.
Налице е правен интерес от обжалване на атакуваното определение, но частната жалба е неоснователна.
Частните жалбоподатели са получили съобщение за постановеното решение от първоинстанционния съд на 14 декември 2007 г. лично. Срокът за подаване на въззивна жалба по смисъла на чл. 197 от ГПК (отм.), е 14 дневен от деня на получаване на съобщението. Срокът за обжалване е изтекъл на 28 декември 2007 г., петък, присъствен ден. От клеймото на районния съд в гр. Н. е видно, че жалбата е пристигнала в съда на 2 януари 2008 г. – след изтичането на крайния срок за подаването й. Върху жалбата е положена датата 26 декември 2007 г. Към въззивната жалба не е представено доказателство за изпращането й по пощата, нито пък такова се представя с разглежданата частна жалба.
Частните жалбоподатели твърдят, че са изпратили жалбата с препоръчано писмо. Ако наистина те са сторили това, то е трябвало към частната жалба да приложат копие от обратната разписка, от която съдът да се увери във верността на твърденията им. Липсата на подобно доказателство води до извода за правилността на атакуваното определение, тъй като въззивната жалба действително е постъпила в съда след изтичането на законовоопределения срок за обжалване. Обстоятелството, че върху жалбата е посочена от самите жалбоподатели дата, предхождаща крайния срок за подаването й, не води до извода, че те са изпратили жалбата именно на тази дата. Най-после, искането за заплащане на държавна такса от страна на съда не означава приемане редовността на жалбата, а заплащането на такса не може да санира нередовността на въззивната жалба.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 125 от 25 март 2008 г. на окръжния съд в гр. П., постановено по гр.д. № 146 по описа на същия съд за 2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: