О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 274 от Гражданско процесуалния кодекс
№.458
София, 30.12. 2008 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание двадесет и девети декември , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 2357/2008 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. Л. Р. е подала касационна частна жалба срещу определение № 254 от 13.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд по ч.гр.д. № 712 от 2008 г. , с което е потвърдено определение № 615 от 16.09.2008 г. по гр.д. № 241 по описа за 2008 г. на Смолянския районен съд за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд, гр. С. в чийто съдебен район е постоянния адрес на ответника. В частната си касационна жалба Р. прави оплакване за неправилност на определението считайки, че то е постановено в противоречие с процесуалните правила регламентиращи подсъдността и връчването на съдебните книжа. Прави изложение за допустимостта на касационната проверка като се позовава на хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК сочейки практика от 2005 г. на Окръжен съд , гр. В. и считайки ,че разглеждането на жалбата ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответника е представил отговор, в който излага съображения относно липсата на основания за допускане на касационната проверка и съображения относно неоснователността на частната жалба. Прави искане за оставяне в сила на определението , с което делото е изпратено по правилата на чл.105 ГПК по подсъдност на Софийския районен съд, като сочи ,че възражението е направено в съответния срок по чл.119, ал.3 ГПК.
Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че частната касационната жалба на М. Л. Р. срещу определение № 254 от 13.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд по ч.гр.д. № 712 от 2008 г. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА защото с частната касационната жалба е повдигнат съществен процесуално правен въпрос, а именно: условията за ограничаване на приложението на принципа общата подсъдност , определен по постоянния адрес на ответника и за хипотезите , регламентирани в чл.38 ГПК при които се връчват призовките и съобщенията на постоянния адрес на ответника ако лицето не се намери на посочения или настоящия адрес. ВКС в поменатия състав намира ,че поради липсата на съдебна практика по чл.105 ГПК са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което обуславя необходимостта от касационна проверка на определението.
С касираното определение Смолянския окръжен съд е оставил в сила определението на Районен съд, гр. С., с което производството по подадената искова молба от жалбоподателката е било прекратено пред този съд и е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд в съответствие с изискванията на чл.105 ГПК.
Определението е правилно.
С исковата молба М. Л. Р. е предявила срещу А. Р. Р. иск по чл.29 от С. кодекс като е определила цена на иска 1 000 лева. В същото време в петитума към нея е заявила искане за присъждане на ? от стойността на изброените в обстоятелствената й част акции и дялове от конкретни търговски дружества , които са в размер над посочения като цена на иска. Съгласно чл. 68 ГПК паричната оценка на иска е и неговата цена. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК когато се претендира парично вземане то неговата цена е търсената сума, т.е. сумата за която е направено искането в нейния петитум. В конкретния случай тази сума е половината от стойността на изброените в обстоятелствената част акции и дялове , която макар да не е изрично отразена логически следва да е 7 570 лв. така както е посочена от ответника в отговора му от 22.08.2008 г. Следователно действителната цена на иска е над заявения изрично размер от 1 000 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК когато цената на иска е до 1 000 лв. е недопустима касационната проверка на съдебният акт. В случая обаче съдът намира, че следва да се приложи правилото на чл.70, ал.1, изр. последно ГПК. В тази насока е и направеното възражение от страна на ответника в срока по чл.119 ГПК, поради което при определяне допустимостта на частната касационна жалба е необходимо да се зачете действителната цена на иска , която следва от нейния петитум, а не посочената изрично от 1000 лв. Частната касационна жалба е допустима , но неоснователна.
Общата местна подсъдност е определена в чл.105 ГПК и е поставена в зависимост от “постоянният адрес “ на ответника , което понятие е дефинирано в § 1, т.3 от ДР на Закона за българските документи за самоличност като адрес на който лицето се води в регистъра на населението.
Постоянния адрес съгласно чл.26, ал.1, т.5 от ЗБДС се отразява в личната карта на лицето и в останалите документи за самоличност . Именно този адрес е съществен при определяне на общата местна подсъдност за предявяването на искове по арг. от чл.105 ГПК. Представеното копие от личната карта е доказателство относно постоянния адрес на лицето , поради което твърдението на касаторката, че възражението не е подкрепено с доказателства е неоснователно.
В Р. VІ ГПК са развити процесуалните правила по връчването на призовките и съобщенията, като процесуалната норма е регламентирала три понятия – “посочен в исковата молба адрес”, “настоящ адрес” и “постоянен адрес”. Термините “ настоящ адрес” и “постоянен адрес” са определени в § 1 от “Д” на Закона за българските документи за самоличност като Гражданско процесуалния кодекс се ползва от създадените легални дефиниции в този закон. Термина “посочен адрес” се ползва само от К. и този адрес е адреса, който ищеца е посочил в исковата молба. “П” може да съответства на “настоящия адрес” , т.е. на адреса на който лицето живее в момента или на “постоянния адрес”, т.е. адреса на който е вписано в регистъра на населението. Призоваването се извършва по реда, отразен в чл.38 ГПК в точно определена поредност и по начин посочен в чл.47 ГПК. Определянето на общата местна подсъдност се извършва само по постоянния адрес на лицето и ако той не съответства на посочения , ответника в срока по чл.119, ал.3 ГПК ,т.е. до изтичане на срока за отговор на исковата молба може да направи отвод за обща местна неподсъдност, което в настоящия случаи е и сторено. Връчването на съдебните книжа макар свързано с въпроса за подсъдността , не е определящо при нейната преценка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила определение № 254 от 13.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд по ч.гр.д. № 712 от 2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: