О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 127
София, 23.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание двадесет и първи декември , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4576/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. С. Я. е подал касационна жалба срещу решение № 167 от 22.08.2008 г. по гр.д. № 170 по описа за 2008 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 264 от 11.12.2004 г.по гр.д. № 481 от 2005 г. на Х. районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Л. Г. Х. конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключеният предварителен договор за покупко-продажба на три броя земеделски имота за сумата 2 100 лева, която е изплатена от купувача. В касационната жалба се инвокира оплакване за неправилност на решението като се навеждат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при прилагането на разпоредбата на чл.116 ГПК/отм./, чл.118 ГПК както и на чл.107 , ал.2 ГПК. Привеждат се доводи и за материална неправилност на постановеното решение.
Към жалбата е приложено изложение , в което се прави искане за допускане на касационна проверка на решението поради наличието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК , подържа се ,че решението е постановено в противоречие с константната практика на ВКС , изразена в две представени решения- решение № 300 от 13.03.2003 г. по гр.д. № 205 от 2002 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 408 от 14.07.2004 г. по гр.д. № 409 от 2003 г. , ВКС, 2 г.о.
Ответника Л. Г. Х. не е представил отговор по касационната жалба и отговор по направеното изложение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба на П. С. Я. срещу решение № 167 от 22.08.2008 г. по гр.д. № 170 по описа за 2008 г. на Хасковския окръжен съд НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ тъй като не са налице условията по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК, макар касационната жалба да е подадена по съществен процесуално правен въпрос който е свързан с предмета на спора, а именно условията за допускане на изменение на иска.
Предявен е иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с който П. С. Я. е поискал да се обяви за окончателен, сключеният на 1.03.2002 г. предварителен договор с продавач Л. Г. Х. за три броя земеделски имоти при цена 2 100 лв., от които при подписването на договора са били платени 1 500 лв. и е приложена разписка за останалите 600 лв. Договореният срок за изповядване на сделката е 15.04.2002 г. Договор по чл.18 ЗЗД не е бил сключен по вина на продавача. В хода на съдебното производство пред първата инстанция е установено, че Х. е продал чрез пълномощник имотите на търговско дружество “Б” АД с н.а. № 52, т.903, рег. № 5* н.д. № 407 от 2002 г. Представянето на посоченото доказателство е мотивирало ищеца да депозира молба за изменение на иска, която е била представена в съдебно заседание на 27.09.2006 г. С тази молба се променят фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на иска, променя се петитума и се привлича нов ответник. Всъщност с тази молба се предявяват в обективно и субективно съединение нови искове по чл.26, ал.2 ЗЗД чл.135 ЗЗД и чл.55 ЗЗД. С определение в открито съдебно заседание съдът приема направеното “изменение” и привлича нов ответник “Б” АД. С определение от 18.06.2007 г. по реда на чл.195, ал.2 ГПК/отм./ съдът по свой почин отменя определението , с което е допуснал “изменение“ на иска и заличава ново конституираният ответник . Първоинстанционното решение е произнесено по първоначално предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД , които е отхвърлен защото продавача при разглеждането на делото вече не е бил собственик на имота.
Хасковския окръжен съд действайки като въззивна инстанция се е произнесъл по спорното право и е намерил, че конститутивният иск за обявяване на предварителния договор за окончателен е неоснователен като е споделил изводите на Х. районен съд. Отговорил е и на наведените с жалбата оплаквания за “допуснатите “ процесуални нарушения по чл.116 ГПК посочвайки ,че с допълнителната молба касатора е предявил нови искове и че действително съдът е допуснал процесуално нарушение приемайки с определение, че се намира в хипотезата на чл.116 ГПК. Счел е обаче, че това процесуално нарушение не се е отразило на крайния изход по спора.
По изводите направени от въззивният съд, че не е следвало да се допусне изменение на иска ,тъй като с молбата се предявяват нови искове по реда на чл.116 ГПК липсва противоречие с практиката на ВКС, включително и с тази отразена в представеното решение № 300 от 13.03.2003 г. по гр.д. № 205 от 2002 г. на ІV г.о. ВКС, в което изрично е посочено, че по реда на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ е допустимо изменение на иска само ако се изменя основанието или ако се изменя искането , без обаче да се изменят и двете в каквато насока е молбата на касатора. Второто представено решение е неотносимо към фактическият състав на спорното материално право, тъй като иск по чл.135 ЗЗД не е бил предявен за да се обсъжда въпроса дали купувача по такъв договор е кредитор по смисъла на този иск.
Подадената касационна жалба не следва да се допусне до разглеждане от Върховния касационен съд, тъй като не съответства на условията , предвидени в чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА касационната жалба на П. С. Я. срещу решение № 167 от 22.08.2008 г. по гр.д. № 170 по описа за 2008 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4* от 2008 г. по описа на В. касационен съд, Четвърто отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: