О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857 ,
гр. София ,07. 08. 2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание шести август, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Илиева
гр. дело № 775/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. са подали касационна жалба срещу решение № 332 от 3.11.2008 г. по гр.д. № 461 от 2008 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 186 от 30.06.2005 г. по гр.д. № 160 от 2004 г. по описа на Р. районен съд и са уважени предявените искове от наследници на З. К. Г. , поч. на 1.05.1963 г. срещу касаторите по чл.199, ал.1 ГПК /чл.97, ал.1 ГПК отм./ и чл.108 ЗС за ливада с площ от 0, 850 дка , шеста категория , находяща се в строителните граници на с. “., община “., обл. Пернишка в местността “З”, съставляващ парцел **** от кв.1 по плана за с. “. от 1992 г. и ливада с площ от 0, 983 дка, шеста категория , шеста категория, находяща се в строителните граници на с. “., община “., област “П“ , съставляващ парцел **** 154 от кв.1 по плана за с. “. от 1992 г. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон – всички основания , посочени в чл.281, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторите са изложили основанията за допускане на касационна проверка на съдебното решение , който не са квалифицирали и тъй като това е задължение на съда, настоящият състав намира, че се позовават на основанията на чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като сочат, че в отклонение от трайната съдебна практика П. окръжен съд не е
обсъдил по отделно и в съвкупност всички наведени доводи и представените към тях доказателства , което обстоятелство обективира процесуално правен въпрос, приложен в противоречие с практиката на ВКС и имащ съществено значение за изхода по спора. Посочен е и относим материално правен въпрос за кръга на наследниците на новооткритото наследство , който е решен в отклонение от трайната практика на ВКС , посочена в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. по тълкувателно дело № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това са наведени основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаещи оригинерното придобиване на имоти по чл.79 ЗС , които са реституирани по ЗПСЗЗ и за съотношението между нормата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ и чл.79 ЗС.
Ответника Й. Т. К. е депозирал възражение по искането за допускане на касационна проверка на решението , като подържа , че не изписването на основанията за допускане на касация на съдебният акт по чл.280 , ал.1 ГПК е предпоставка за отклоняване на жалбата.
Останалите ответници- наследници на З. Г. не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт , атакуван с касационата жалба на П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Неоснователно е направеното от ответника К възражение за недопустимост на касационната проверка поради липсата на изрично посочен текст по чл.280, ал.1 ГПК , тъй като страната е длъжна да посочи фактическите обстоятелства, от които счита, че произтича спорното процесуално или материално право, а задължение на съда е да определи правната квалификация.
Касираното решение е постановено след решение № 248 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение , с което е обезсилено на процесуално основание предходното въззивно решение и делото е върнато за ново произнасяне от друг съдебен състав на П. окръжен съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е споделил изводите на Р. районен съд и е уважил предявените в обективно съединение от наследници на З. К. Г. , поч. на 1.05.1963 г. срещу П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. искове по чл.199, ал.1 ГПК /чл.97, ал.1 ГПК отм./ и чл.108 ЗС за ливада с площ от 0, 850 дка, шеста категория , находяща се в строителните граници на с. “.,община “К” , обл. Пернишка в местността “З”, съставляващ парцел **** от кв.1 по плана за с. “. от 1992 г. и
ливада с площ от 0, 983 дка, шеста категория , находяща се в строителните граници на с. “., община “., област “П“ , съставляващ парцел **** 154 от кв.1 по плана за с. “. от 1992 г. Счел е че ищците са станали собственици на посочените имоти по силата на земеделска реституция , осъществена с решение № 6 от 30.10.1992 г. на ПК, с. “., с което двете ливади са върнати на ищците като наследници на З. /Заре/ К. Г. / у-ние на наследници № от 26.03.2004 г./в реални граници по реда на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ. Преценил е конкуренцията на права между ищците, доказващи собствеността си с посоченият по-горе акт и представените от ответниците нотариални актове както следва: н.а. № 51, т.02, н.д. № 619 от 1985 г. , с който П. С. А. , която към момента е била в брак със С. А. А. е придобила единият имот, а с н.а. № 82, т.01, н.д. № 252от 1987 г. М. Г. А. по дарение от баща си е придобил другия имот и е намерил, че закона е дал предимство на лицата, в чиято полза се реституират имотите по реда на ЗПСЗЗ , ако в тези имоти не са изградени сгради до 1.03.1991 г.
При постановяване на решението не са били обсъдени съобразно действащата към момента разпоредба на чл.188, ал.1 ГПК и в отклонение от т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС , предвиждаща че съдът следва да формира убеждението си при пълна преценка на доказателствата и доводите на страните . В конкретния случай П. окръжен съд изобщо не е разгледал направеният довод, че кръга на наследниците следва да се редуцира съобразно момента на откриване на наследството , в каквато насока е и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. по тълкувателно дело № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС. Не е обсъдено и възражението за изтекла придобивна давност от 1992 г. до датата на предявяването на иска на 27.05.2004 г. , както и неприложимостта на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ към имотите, които вече са реституирани в полза на собствениците или наследниците от които са били отнети. По това направено възражение е необходимо да се допусне касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ,тъй като е поставен относим материално правен въпрос за съотношението на правата на лицата , чийто земи вече са реституирани и правата на лицата, които след реституцията са упражнили права по чл.79 ЗС.
По останалите процесуален и материално правни въпроси следва да се допусне касационна проверка при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като произнасянето в съдебното решение се отклонява от съдебната практика,формирана на база посочените тълкувателни решения.
На основание т.18 от Тарифата за таксите, внасяни в съдилищата по реда на ГПК П. С. А. и С. А.
А. следва да внесат държавна такса в размер на 40 лв. Същата държавна такса следва да се внесе и от М. Г. А..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 332 от 3.11.2008 г. по гр.д. № 461 от 2008 г. на П. окръжен съд, по касационната жалба на П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Задължава П. С. А., С. А. А. и М. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на 40 лв. За П. и С. А. и 40 лв. За М. Г. А..
След внасянето на таксата делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: