О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 13.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 679 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К., Д. К. К. , Р. Г. А. и М. И. А. , против въззивното решение на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав, постановено на 14.07.2008 година, по гр.д. № 154/2008 година, с което е оставено в сила решение № 142/21.01.2008 година, постановено от Районен съд – Стара Загора, по гр.д. № 8/2007 година.
Ответниците по жалбата, З. П. Т. и П. Д. Д. , в отговор по реда на чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата, като излага доводи за неоснователността й, както и за липсата на основания за допускането до касационно обжалване.
В касационната жалба, както и в изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на съдилищата, като се сочат конкретни решения на ВКС, като очевидно соченото основание за допускане до касационно обжалване е чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се също така, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за правилното решение на спора между страните и по който липсва съдебна практика.
С атакуваното решение, съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане до делба между страните по делото, на посочените недвижими имоти, доколкото жилищната сграда – еднофамилна № 6* е построена въз основа на учредено право на строеж, като по силата на договор за дарение, същата е станала индивидуална собственост на единия от съделителите. По отношение на втория самостоятелен обект, представляващ жилищна сграда, въззивния съд е приел, че след разпределението на ползуването, извършено през 1991 година със спогодба по гр.д. № 1690/1991 година, съделителката З е станала собственик на имота, поради изтекла придобивна давност. Въз основа на горното, въззивния съд е приел, че е налице пречка за допускане и на дворното място до делба между съсобствениците, доколкото същото се явява обща част на самостоятелни обекти, индивидуална собственост на част от съделителите, поради което е неподеляемо.
Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно, доколкото владение, упражнявано въз основа на протокол за разпределение на ползуване е годно да направи упражняващия го собственик, на основание изтекла придобивна давност.
Упражняваната въз основа на извършено по реда на чл.32 от ЗС разпределение на ползуването фактическа власт върху самостоятелен обект от страна на един от съсобствениците, не представлява владение по смисъла на чл.78, ал.1 от ЗС. При разпределение на ползуването по този ред, не се предава владение с намерение ликвидиране на съсобствеността между съсобствениците на имота, а се постига съгласие единствено относно това, как да се ползува общата вещ. В случая, съдилищата са отчели липсата на предпоставки за прилагането на кратката придобивна давност, на основание чл.78, ал.1 от ЗС, като са приели, че е налице упражняване на владение за период по-дълъг от 10 години /факт, който се признава и от жалбоподателите в касационната жалба/ и съделителката З. П. Т. е придобила собствеността на основание чл.79, ал.1 от ЗС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като е приел, че е налице манифестиране от страна на съсобственика, упражняващ владението, по отношение на другия съсобственик /към онзи момент/ волята си да владее само за себе си. Наличието на съгласие между съсобствениците за установяване на самостоятелна фактическа власт върху частта от жилищната сграда, владяна от З. Т. , манифестирането на воля да се свои тази част, реално обособена, пред другия съсобственик и липсата на противопоставяне от последния, е основание за придобиване на имота по давност, на основание чл.79, ал.1 от ЗС. Като се е произнесъл в горния смисъл, въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл.79, ал.1 от ЗС, като в сочените и представени към изложението на жалбоподателя решение на ВКС не се съдържа противоречие с приетото от окръжния съд. В противоречие с практиката на ВКС е извод, че по силата на владение, придобито въз основа на акт, разпределящ на основание чл.32 от ЗС ползуването, може да се придобие имот, на основание чл.78, ал.1 от ЗС, но не съществува законово ограничение, при наличието на предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС, след изтичането на десетгодишното давностно владение, да се придобие правото на собственост.
Въззивния съд е приел, че построената въз основа на учредено право на строеж сграда, е индивидуална собственост на лицето, в полза на което валидно и при спазване на разпоредбите на чл.56 от ЗТСУ /отм./ е учредено право на строеж.чреденото право на стоеж е за пристройка на един етаж, със застроена площ от 40 кв.м., каквато е построена, като последващото изменение на предназначението на постройката, от новия собственик не променя характера на застрояването на незаконно, още по-малко води до наличие на съсобственост, по силата на приращението, на основание чл.92 от ЗС. Като е приел горното, въззивния съд е приел, че липсват предпоставките за допускане до делба както на така построената сграда от 40 кв.м. в съсобственото дворно място, така и по отношение на дворното място. Последния извод на съда е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, доколкото е обусловил крайния извод относно неоснователността на иска, но е направен в съответствие със съдебната практика по сходни казуси, приемайки, че е налице ограничението на чл.38, ал.3 от ЗС. Дворно място, върху което са построени сгради, индивидуална собственост, представлява обща част и съгласно цитираната разпоредба не може да се дели. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с Постановление на Пленума на ВС №2/1982 г., поради което приетото от въззивния съд с атакуваното решение, не е в противоречие с практиката на ВКС, както и при липса на съдебна практика, както се твърди в касационната жалба и изложението на касационните основания.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, за допускане до касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Стара Загора.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201/14.07.2008 година, постановено от Окръжен съд – Стара Загора, по гр.д. № 154/2008 година.
Председател:
Членове:1.
2.