Р Е Ш Е Н И Е
№ 415
гр. София, 08.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 674 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. К. Б. – Ч. и Л. Т. Б. , против решение на Софийски градски съд, ІV”г” състав, постановено на 17.08.2007 година, по гр.д. № 1838/2004 година. С обжалваното решение, Софийски градски съд е отменил решение на Софийски районен съд в частта, с която са определени делбените квоти на двата делбени имоти между съделителите, като вместо него е постановил друго, с което е определил други делбени квоти. В частта, с която са допуснати до делба имотите, решението на Софийски районен съд е оставено в сила.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Е. К. Б. – Ч. е частично основателна, а касационната жалба на Л. Т. Б. е неоснователна. .
С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че делбата на делбения имот, представляващ апартамент в гр. С., ж.к.”Л”, следва да се допусне при квоти както следва: 13 269,33/19 154 ид.ч. за Л. Т. Б. , 2 942,33/19 154 ид.ч. за Е. К. Б. – Ч. и 2 942,33 / 19 154 ид.ч. за Е. К. Б.. По отношение на делбения имот, представляващ дворно място, заедно с построената в него вилна сграда, находящи с в гр. С., кв. Драгалевци, въззивния съд е приел, че делбата следва да се допусне при следните квоти: 10/12 ид.ч. за Л. Т. Б. , 1/12 ид.ч. за Е. К. Б. – Ч. и 1/12 ид.ч. за Е. К. Б.. За да приеме горното, въззивния съд е приел, че по отношение на делбения имот, представляващ апартамент в гр. С. е налице съсобственост, както и че е налице трансофрмация на лично имущество на съделителката Л, от продаден лек автомобил, придобит със лични нейни средства от преди брака с наследодателя на страните по делото, представляващи първоначална вноска от 1500 лева за закупуването на автомобила, като сумата от продажбата на автомобила, получена от съделителката и общия на страните наследодател, която била вложена при закупуването на автомобила. Въззивния съд е приел за неоснователно възражението на същата съделителка, касаещо трансформацията на лично имущество, по отношение на твърдението й, че сумата от 6000 лева са дарени лично на нея от страна на баща й, за закупуването на същия автомобил, а оттам и за наличието на трансформация на тези лични средства при покупката на апартамента с продажната цена на автомобила.
За да определи делбените квоти по отношение на имота в кв. Драгалевци на гр. С., съдът е приел, че извършената през 1979 година делба на същия, извършена със спогодба в делбеното производство по гр.д. №8080/1978 година не е породила вещно правен ефект, поради неучастието в нея на съделител по отношение на друг делбен имот, по отношение на който също е извършена делба в това производство – апартамент в гр. С., находящ се на бул.”Е”№72-76. Въззивния съд е приел, че извършването на делбата с посочената по-горе спогодба е нищожно., на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
По касационната жалба на съделителя Е.
Първото възражение против постановеното въззивно решение е, че е необоснован извода на въззивния съд, относно наличието на частична трансформация по отношение на вложените в покупката на апартамента, предмет на делбата, на лични средства в размер на 1500 лева, представляваща вноска за лек автомобил, направена в полза на съделителката Л преди брака и с общия наследодател, с която е закупен делбения апартамент. По делото, като доказателства във връзка с твърдението на съделителя Л, са представени във въззивното производство фактура № 5* от която се е установило, че лекия автомобил е закупен на 11.08.1983 година, както и удостоверение от РДСК от 22.10.1992 година, от което е видно, че първоначалната вноска за закупуването на лек автомобил е направена на 09.07.1971 година, като същата е изтеглена на 16.08.1983 година. Видно е, че вноската от 1500 лева е изтеглена пет дни след покупката на лекия автомобил. Не е изследвано по делото кой и на какво основание е изтеглили сумата от 1500 лева от ДСК, доколкото това е настъпило след сключването на сделката по покупката на лекия автомобил, материализирана във посочената по-горе фактура. По делото не са събрани доказателства, доколко вноската от 1500 лева, за която безспорно са налице доказателства, че е съществувала на името на Л. Т. отпреди брака й с общия наследодател, е използувана при покупката на лекия автомобил. В представената фактура за закупуването на автомобила са налице множество отбелязвания относно начина на формирането на продажната цена, извършени на ръка, без от тях да може да се сподели по категоричен начин извода на въззивния съд, че сумата от 1500 лева и използувана от Л. Т. /посочена като купувач във фактурата/ при покупката на автомобила. Предвид направеното пред въззивния съд възражение в този смисъл от съделителя Е, съдът е следвало да предприеме необходимите процесуални действия, в съответствие и с разпоредбата на 157, ал.1 от ГПК /отм./ и да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно начина на формирането и заплащането на цената на лекия автомобил, определена по фактурата с № 5* като отговори на въпроса, дали сумата от 1500 лева, посочена в удостоверението № 02-494/22.10.1992 година е използвана при изплащането на цената на автомобила, както и да даде заключение как, от кого и на какво основание е изтеглена същата сума от РДСК, открита на 09.07.1971 година /дали това е станало на основание сключения договор за покупка на лек автомобил и сумата е изтеглена от СО”М” или е изтеглена от титуляра на вноската, на друго основание/. Това обстоятелство е от съществено значение за определяне на делбените квоти на съделителите, предвид направеното възражение за трансформиране на лично имущество, при покупката на апартамента, именно с влагането на продажната цена, по настъпилата по-късно, по време на брака между съделителя Л общия на страните наследодател, продажба на същия лек автомобил и влагането на сумата, получена от тази сделка, при изплащането на делбения имот. Като не е обсъдил възраженията в тази насока на възраженията на касатора Е. Б. и не е предприел необходимите процесуални действия по събирането на доказателства във връзка с изтъкнатото по-горе противоречие между представените писмени доказателства, въззивния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като в тази част касационната жалба е основателна и решението на въззивния съд в частта, с която са определени делбените квоти по отношение на делбения имот, представляващ апартамент в гр. С., ж.к.”Л”, следва да се отмени, като делото в тази част се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане, съдът следва да съобрази доказателствата, относно влагането на сумата от 1500 лева, предвид дадените по-горе указания, в покупката на лекия автомобил, а оттам и основателността на възражението за частична трансформация на лично имущество.
При липсата на доказателства за движение по сметките на съпрузите К. и Л. Б. , за периода от продажбата на автомобила и внасянето на първоначалната вноска за закупуването на процесния делбен имот – апартамента в гр. С., кв.”Л”, четири месеца по-късно, както и безспорно установеното обстоятелство, че сумата от 9 780 лева е внесена в брой, събраните в същата насока доказателства – свидетелски показания, въззивния съд е направил правилен и обоснован извод, че сумата, получена при продажбата на автомобила е внесена като вноска за закупуването на имота.
По отношение на жалбата на касатора Е. Б. в частта, с която се обжалва решението на въззивния съд, с което са определени делбените квоти за имота в кв. Драгалевци, гр. С..
За да постанови решението си, въззивния съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, относно нищожността на делбата на същия имот, извършена със спогодба, постигната в делбеното производство по гр.д. № 8080/1978 г и последиците от това.
Горния извод на съдилищата е съобразен с разпоредбите на материалния закон, а именно разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН, съгласно която, нищожна е делбата на имот, когато при делбата не са участвали всички наследници, респ. съсобственици. Безспорно е, че при делбата на имота в гр. С., кв. Драгалевци, представляващ дворно място, заедно с построената в нега вилна сграда, са участвали всички съсобственици на този имот. Прекратяването на съсобствеността в този имот обаче, е извършена със спогодба в делбеното производство. Волята на страните по спогодбата е, да поделят двата имота, предмет на делбеното производство, като двама от съделителите получат реален дял от имотите, а третия – парично уравнение на дела. Прекратяването на съсобствеността по отношение на дворното място, заедно с построената в него вилна сграда по начин, по който съделител получава в дял имот, съсобственик на който не е участвал в делбата, води до опорочаване на извършването на делбата и по отношение на недвижимия имот, при подялбата на който са участвували всички съсобственици. Волята на страните, тълкувана съгласно разпоредбата на чл.20, изр.първо от ЗЗД по спогодбата от 1979 година /която по своето правно естество е договор/ е да се поделят двата имота и то по начин, по който единия от имотите, при липсата на участие на съсобственик, се постави в дял на друг съсобственик, срещу което той отстъпва своята част от съсобствеността в имота в гр. С., кв. Драгалевци. Включването на имота, представляващ апартамент в гр. С., на бул.”Е” №72-76, при взаимните отстъпки при сключването на спогодбата и при уравнението на дяловете на тези съделители, при липсата на съсобственик по отношение на апартамента, опорочава и води до недействителност, в по-тежката форма – нищожност, на цялата делба, на основание чл.75, ал.2 от ЗН. В тази връзка, правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд, че изплащането на суми за уравнение на дяловете на участниците в нищожната делба и произхода на тези суми, предвид направеното изявление на Л. Б. за частична трансформация, произхождаща от влагането на лични нейни средства при изплащането на тези суми, не следва да се обсъждат. Доколкото спогодбата е договор, даденото по нищожен договор е дадено при начална липса на основание и не може да бъде основание за придобиване на собственост, макар и по реда на частичната трансформация.
При констатираната по-горе нищожност на делбата, извършена през 1979 година и направеното възражение от страна на съделителя Л за придобиване на имота, представляваща дворно място с построената в него вилна сграда, по давност, същото правилно е обсъдено от въззивния съд по същество. Правилно е съобразено, че с последвалата през 1984 година възмездна сделка, по силата на която наследодателят на страните и съпруг на тази съделителка и е прехвърлил частта от имота, която е притежавал към този момент и изтекла придобивна давност, тя е придобила ? ид.ч. от имота в изключителна собственост, а по силата на изтеклата придобивна давност, неоспорвана от останалите съсобственици и съделители, при условията на СИО, заедно с наследодателя на страните и неин съпруг К останалата ? ид.ч. След смъртта на К. Б. , Л. Б. е наследила ? ид.ч. като нейна част от СИО, а останалата ? е наследена от всички наследници, доколкото Л. и Е. Б. са деца на наследодателя, поравно. При тези обосновани изводи, правилно въззивния съд е допуснал делбата на този имот при квоти както следва: 10/12 ид.ч. за Л. Т. Б. , 1/12 ид.ч. за Е. К. Б. – Ч. и 1/12 ид.ч. за Е. К. Б..
Изявлението на съделителя Л, за придобиването на имота по давност, е направено изрично в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд /стр.508 от делото на СРС/, поради което възражението на касатора с смисъл, че съдът е приложил служебно института на придобивната давност, е неоснователно.
По касационната жалба на Л. Т. Б.
Твърди се, че лекия автомобил, закупен от касаторката и общия наследодател на страните К, е закупен изцяло с лични средства – сумата от 1500 лева, представляваща депозит в размер на 1500 лева, направен преди сключването на брака на името на Л. Б. и остатъка от сумата до пълната продажна цена на автомобила, дарени от бащата на Л. Б. , Т. П.
По отношение на сумата от 1500 лева, по съображенията, изложени по-горе, касационната жалба на Е. Б. е основателна, като решението в тази част, с която съдът е приел наличието на трансформация на лични средства следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане в тази част. Допустима е трансформация на лични средства, когато те произхождат от дарение, доколкото сумите, получени от дарение са лична собственост на надарения, но следва по безспорен начин да се установи дарственото намерение от страна на дарителя, да дари само на страната, която прави възражение в този смисъл. Доколкото по делото са събрани доказателства, че действително бащата на Л. Б. е направил дарение на суми, то следва по безспорен и категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл.127 от ГПК /отм./, да се установи и от съделителя Л, че сумите, дарени от нейния баща за закупуването на лекия автомобил са дарени лично на нея, доколкото по това време тя е била в брак с К. Б. , а не са дарени на двамата, при условията на СИО. Доказателствата, събрани по делото са в насока, че е налице дарение от страна на бащата на Л. Б. , но не установяват намерение от страна на дарителя, дарението да е в полза само на единия от съпрузите, напротив, събраните свидетелски показания установяват намерението на дарителя, сумите да са в полза на семейството на Л. Б. и К. Б. , въз основа на които данни по делото, въззивния съд е направил правилния и законосъобразен извод, че дарените суми са при условията на СИО, т.е. че липсва трансформация на лично имущество, по отношение на дарените суми от една страна и придобитото с тях имущество, от друга.
По отношение на касационната жалба на Л. Б. в частта, касаеща допускането на делбата на имота в гр. С., кв. Драгалевци, представляващ дворно място, заедно с построената в нега вилна сграда, по съображенията, посочени по-горе, решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд, ІV”г” състав, постановено на 17.08.2007 година, по гр.д. № 1838/2004 година в частта, с която са определени делбените квоти на делбения имот, представляващ апартамент в гр. С., ж.к.”Л”, бл.59, ет.2, със застроена площ от 90,29 кв.м. с принадлежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото но строеж върху мястото, както следва: 13 269,33/19 154 ид.ч. за Л. Т. Б. , 2 942,33/19 154 ид.ч. за Е. К. Б. – Ч. и 2 942,33 / 19 154 ид.ч. за Е. К. Б..
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Връща делото на Софийски градски съд, за ново разглеждане в отменената част, от друг състав на СГС.
Председател: Членове:1. 2.