Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
гр. София, 21.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Никова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 853 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение №446, постановено гр.д. № 85/2007 г., Великотърновски окръжен съд е отменил решение № 1* от 12.10.2006 година, постановено по гр.д. № 1691/2005 година на Великотърновски районен съд, като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Н. ч. „И” – В. Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и установителния иск за собственост, предявен от същия ищец, по отношение на ответниците по делото, имащ за предмет признаване правото на собственост на ищеца върху пристройка и надстройка на сграда.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца Н. ч. „И” гр. В. Т. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на съда.
За да приеме, че субективно и обективно съединените искове са неоснователни, въззивния съд е приел, че ищецът не е притежавал правото на собственост върху недвижимия имот в частта, в която са изградени през 1969 година спорните имоти – пристройка и надстройка на читалищната сграда, като за последната, основна сграда на читалището не се спори, че е собственост на ищеца по делото. Въззивния съд е приел, че след като ищецът не е собственик на недвижимия имот, на земята, то той не е станал собственик и на построените в него пристройка и надстройка, по силата на приращението, на основание чл.92 от ЗС. За да направи този свой правен извод, въззивния съд е приел, че по силата на одържавяването, извършено преди построяването през 1969 година на процесните сгради /пристройка и надстройка/, терена, върху който са построени същите е бил държавен към момента на построяването. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗС /в редакцията до 1996 г./, е ограничавала правото да се придобива по давност държавен имот, ищеца не е могъл да придобие правото на собственост върху земята, оттам и по силата на приращението да придобие правото на собственост върху сградите. В тази връзка, въззивния съд е приел, че силата на оспорения констативен нотариален акт е оборена, предвид направеното оспорване от страна на ответниците.
Съдът е формирал воля и по отношение на направеното от ищеца евентуално искане, да му се признае правото на собственост по отношение на общината – ответник, на основание разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./, ограничаващо правото на общините да придобият правото на собственост върху имоти, построени от сдружения с идеална цел, осъществено до 13.07.1991 година. Въззивния съд е приел горното, въз основа на приетата от него фактическа обстановка, неустановяваща изграждането на процесните пристройка и надстройка със средства на читалището – ищец.
Въззивния съд не е отчел действието на регулационния план на гр. В., в сила от 1958 година, съгласно който към имота, безспорно собственост на ищеца по делото Н. ч. „И” е предаден по регулация имот, върху който са построени процесните пристройка и надстройка. Придаването по регулация е способ за придобиване на право на собственост, като с придаването на съседните имоти към имота, собственост на ищеца, то той е придобил правото на собственост и върху придаваемите части. В тази връзка е представена скица на имота, от която е видно, че длъжностно лице, в рамките на служебните си задължения е отбелязало, че регулацията е приложена. Последвалата регулация от 1962 година е в същите граници, т.е. с придаването на части от съседните имоти на регулациите от 1958 г. и от 1962 година, които безспорно са приложени, ищецът е станал собственик на новообразувания парцел **** по регулационния план от 1962 година. Горния извод следва от разпоредбата на чл.39, ал.3 от Закона за плановото изграждане на населените места /отм./, тъй като в тази разпоредба е предвидено, че собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица, се придобива по силата на самия план. Собствеността и върху терена, върху който впоследствие /през 1968 – 1969 година/ са построени процесните помещения, е преминала върху ищеца по делото, по силата на самия план. Изводите в противен смисъл на въззивния съд са незаконосъобразни.
По силата на приращението, съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС, собственика на земята е собственик на постройките, изградени в нея, освен ако е установено друго. Приращението, като способ за придобиване на собствеността е оборима презумпция, доколкото законът предвижда установяване на друго, т.е. че построеното в земята принадлежи на трето лице. По отношение на оборването на презумпцията на чл.92 от ЗС, следва да се прецени доколко имота е изграден със средства на ищеца или на общината – ответник и приложението на чл.2 от ЗОС.
Предпоставките на разпоредбата на чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС, в редакцията му към момента, към който ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху имота са, сградите да са построени към посочената в закона дата – 13.07.1991 година и то от сдружението с идеална цел, което претендира притежанието на правото на собственост. Безспорно е установено от събраните пред двете инстанции доказателства само наличието на първата предпоставка – сградите да се построени до посочената по-горе дата. Не се спори, че към 1970 година, строителството е било завършено. Втората законова предпоставка, строителството да е било извършено от сдружението с нестопанска цел не се установява. Напротив, по делото са събрани доказателства, установяващи финансирането на строителството от общинския бюджет на О. –.. Липсват доказателства, че именно тези средства са по някакъв начин средства, предоставени на читалището от гражданите на гр. В., а оттам постъпили в общинския бюджет, който само ги е разпределил за стоеж на сградите, каквито доводи са правени от ищеца по делото. Доказването на този факт следва да се проведе от страна на ищеца по делото, като представените в тази насока решения на ГНС и други писмени доказателства разколебават твърдението на ищеца за негово финансиране на строителството. Липсата на втората предпоставка на разпоредбата на чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС /в редакцията към 1994 г./, води до неоснователност на искането за признаване на настъпило реституционно действие по отношение на процесните имоти в полза на ищеца по делото, на същото законово основание. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2, т.2 от ЗОС, в редакцията към момента, в който имотът е актуван като общинска собственост, определя като общинска собственост имоти, които са застроени със средства на общината и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства на населението. Представените доказателства относно финансирането на строителството на процесните помещения, както и взетото решение за това строителство и издадените строителни книжа, водят до извод, че строителството е извършено със средства на общината, поради което към момента на актуването на имотите като общински са съществували законовите предпоставки на чл.2, ал.2, т.2 /отм./ от ЗОС за да се признае, че имотите са общински. Законовата презумпция на чл.92 от ЗС е оборена, поради което по силата на приращението, ищецът не е станал собственик и на процесните помещения.
От събраните по делото доказателства се установява, че не съществува функционална свързаност и обусловеност между пристройката и основната сграда, като за последната безспорно е между страните, че правото на собственост принадлежи на ищеца по делото.становено е, че пристройката разполага със самостоятелен вход и е функционално обособена, т.е. може да се ползува самостоятелно, без това ползуване да е обусловено от ползуването на основната сграда. По отношение на пристройката не следва се прилага правилото на чл.97 от ЗС, съгласно което собственикът на главната вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част. По отношение на надстройката, от събраните по делото доказателства се установява, че същата е неразделно свързана с основната конструкция на основната сграда, без да е изяснено по делото съществува ли възможност за отделянето й като самостоятелен обект, без същественото повреждане на главната вещ, каквито са предпоставките на чл.97 от ЗС. При липсата на доказателства относно горното обстоятелство, по отношение на предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК по отношение на ответника О гр. В., Върховния касационен съд не е в състояние да направи преценка. Неизясняването на този въпрос от страна на въззивния съд, при наличието на предпоставките на чл.97 от ЗС, е съществено процесуално нарушение, като съдът е следвало служебно да изясни този относим за правилното изясняване на спора и за точното прилагане на материалния закон, поради което решението в частта, с която съдът се е произнесъл по искането за признаване за установено по отношение на ответника О гр. В., че ищецът е собственик на надстройката в процесния имот, следва да се отмени и делото се върне на същия съд за ново разглеждане в тази част, при спазване на горните указания. ВКС не е в състояние да се произнесе и по отношение на доказания по своето основание иск, доколкото по делото, както по исковата молба, така и с оглед събраните по делото доказателства липсва конкретизация относно това, кои от изброените в петитума на исковата молба помещения се включват в пристройката и кои в надстройката. С оглед частично основателния иск за собственост единствено по отношение на пристройката и общо посочените помещения, решението на съда по този иск следва да се отмени изцяло.
По отношение на предявения ревандикационен иск, постановеното решение следва да се отмени, доколкото съдът не е изследвал в коя част от процесния имот се намира аптеката. Видно от исковата молба, помещението, заемано от ответника „М” О. не е достатъчно индивидуализирано по своето местонахождение – дали същото се намира в пристройката или надстройката. Посочено е, че същото се намира в сградата, представляваща пристройка и надстройка. По изложените по-горе съображения, пристройката е собственост на ищеца по делото, а по отношение на собствеността на надстройката ще следва да се произнесе въззивния съд, при новото разглеждане на делото, предвид приложението на разпоредбата на чл.97 от ЗС. При този изход на спора и при липсата на конкретизация в коя точно от двете спорни помещения се намира помещението, предмет на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, решението на въззивния съд и по отношение на този предявен обективно съединен иск ще следва да се отмени, като делото и в тази част се върне за ново разглеждане.
Водим от горното, Върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решението на Великотърновски окръжен съд, постановено на 29.11.2006 година по гр.д. №85/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Председател: Членове:1. 2.