Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
гр. София, 21.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Никова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1308 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 10.01.2008 година, постановено по гр.д. №388/2007 година, Варненски окръжен съд е оставил в сила решение на Варненски районен съд, постановено по гр.д. № 6493/2005 г. С решението на районния съд е уважен отрицателния установителен иск, предявен от ищците, като е прието за установено по отношение на тях, че ответниците не са собственици на недвижим имот.
Така постановеното решение е обжалвано от И. М. К., ответник по предявения иск, с касационна жалба. В нея се излагат съображения за недопустимост на предявения иск, както и се оспорва правото на собственост на ищците.
Ответниците по касационната жалба, ищци в процеса, са депозирали възражение, с което оспорват касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, подадена е в срок, но разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме, че предявения отрицателен установителен иск е основателен, въззивния съд е приел, е по отношение на наследодателя на ответниците е било отстъпено право на ползуване не върху процесния имот, а върху друг имот, в друга местност. Прието е, че за наследодателя на ответниците, както и за тях самите не са възникнали правата, предвидени в разпоредбата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване правото на собственост върху процесния имот, доколкото не са налице предпоставките за това.
Установено е по делото, че с решение на ОС”ЗГ” №722/07.02.2001 година, е признато правото на възстановяване на правото на собственост на наследниците на Р. С. С. , в стари реални граници, на имот, представляващ нива с площ от 5,0 дка. Безспорно е установено, че ищците са наследници на Р. С. С. , както че съгласно представено по делото удостоверение с № 267/1978 г. е предоставено ползуване върху имот с площ от 0,600 кв.м. в полза на И. Ж. К. /наследодател на ответниците/, въз основа на решение на ИК на ГНС в приложение на Постановление № 7*ъдът е приел за установено, че имотът, върху който е предоставено правото на ползуване въз основа на посоченото по-горе удостоверение, попада в по-голямата си част /от 325 кв.м./ в имота, върху който съгласно решението на ОС „ЗГ” е признато възстановяването на правото на собственост на ищците по делото. Съдът е приел, че върху имота по удостоверението с №267/1978 година не е предоставено правото на ползуване, доколкото пред въззивната инстанция е представен протокол №11/1978 г. на ИК на ГНС – В. , от който съдът е направил извод, че в полза на И. Ж. К. е предоставено право на ползуване, но за друг имот, различен от процесния и за него не са могли да възникнат предпоставките на пор.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на които неговите наследници да придобият правото на собственост. Прието е от съда същото така, че не са налице и предпоставките на цитираната разпоредба, доколкото безспорно се установява, че имота не е застроен.
Правния интерес на ищците от предявяването на отрицателния установителен иск произтича от обстоятелството, че по отношение на тях не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и те не биха имали правен интерес от предявяването на положителен установителен или ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС към момента на предявяването на настоящия иск, така и към настоящия момент. Горното се обуславя от обстоятелството, че се касае за земеделски имот, включен в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, в които хипотези фактическия състав на реституционния закон включва решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост върху заявени земеделски земи в реални граници, но не се посочват конкретни граници на имота, до издаване на заповед на кмета на съответната община по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите, съседите на възстановения имот и към която се прилага скица на имота. Между страните е възникнал спор, доколкото по делото съществуват данни, че по отношение на имота, правото на собственост е възстановено в полза на ищците, има издадена скица, в която същия е записан на името на наследниците на И. Ж. К. , като основание за това записване е отразено удостоверението с № 2* посочено по-горе. Горните данни сочат до наличие на спор между страните, на първо място, дали са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползуване на ответниците в право на собственост, предвид предпоставките за това на пар.4а от ЗСПЗЗ, респ. за продължаване на процедурата по възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по делото с издаване на заповед по пар.4к от ЗСПЗЗ на кмета на общината и скица на имота, която да го индивидуализира или обезщетяването на ищците по предвидения в закона ред.
Наличието на горния спор обуславя и правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ГПК /отм./, с който е сезиран районния съд и въззивния съд, чието решение е предмет на настоящото касационно обжалване. Предвид изложеното, възражението на касатора за недопустимост на предявения иск е неоснователно.
Предмет на произнасянето по предявения иск е не установяване на правото на собственост на ищците върху имота, по който ОС”ЗГ” се е произнесла, че подлежи на възстановяване, а предвид очертания по-горе правен интерес, единствено отричането на правото на собственост върху имота на ответниците по делото.
По делото, с оглед представеното решение на ИК на ГПС се установява, че в полза на наследодателя на ответниците на е отстъпено право на ползуване върху имота, предмет на спора между страните, а върху друг имот, в друга местност и район. Само на това основание следва да се приеме, че за ответниците не е възникнало правото да придобият собствеността върху процесния имот, на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предпоставките за възникването на това право са, на първо място за е валидно отстъпено право на ползуване върху имота, каквото в случая не е налице. Не е налице и втората предпоставка, а именно в имота да е построена сграда. Твърдения, че имота е застроен от ответниците липсват по делото, както и доказателства в тази насока не са представени, поради което за тях не са възникнали правата да придобият правото на собственост. В тази насока са и направените от въззивния съд изводи, като правилно и законосъобразно е установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на процесния имот.
По изложените съображения, решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното, върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено на 10.01.2008 година, по гр.д. №388/2007 година.
Председател:
Членове: 1.
2.