Определение №436 от по гр. дело №779/779 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
                                                            № 436
 
гр. София, 22.05.2009 год.
 
  В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
      Върховният касационен съд,  първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година  в състав:                          
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
                                                ЧЛЕНОВЕ:       1. Бонка Дечева
                                                                                      2. Велислав Павков                                                                     
 
при секретаря  в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 779 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
                        Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. И. С. от една страна и С. С. Т. и И. С. Т. от друга, против решението на Окръжен съд – Пазарджик, постановено на 09.01.2009 година, по гр.д. № 849/2008 година, с което е оставено в сила решение на Районен съд – Пазарджик.
Страните си оспорват взаимно касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
По касационната жалба, подадена от В. И. С..
В касационната жалба се твърди, е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съществения материално правен въпрос, посочен от жалбоподателя е относно наличието на упражняване на фактическа власт върху процесните имоти от страна на ищеца по делото и неговото намерение да ги свои като собствени, като основание на упражняваното владение за придобиването на правото на собственост върху имотите, на основание чл.79, ал.1 от ЗС.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, въззивния съд е приел, че ищецът не е осъществявал владение по отношение на имота, доколкото не е отблъснал владението на останалите съсобственици. Въз основа на горното, съдът е приел, че в полза на ищеца по делото не е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС.
Въззивния съд е приел, че ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху имота на основание чл.79, ал.1 от ЗС процесния имот, поради изтичане на десетгодишно владение, доколкото преди изтичането на този срок, и по време на него, ответниците са демонстрирали собственическо отношение към вещта.
Безспорно е установено, че страните по спора черпят своите права от наследяването на общия им наследодател. Когато общата вещ се ползува само от един от съсобствениците се предполага, че той владее своята идеална част от вещта, като по отношение на останалата, чужда идеална част, се предполага, че я държи за останалите съсобственици. Промяната в намерението, в отношението към вещта, като част от елементите на владението, годно да направи владелеца собственик, следва да се манифестира, като по отношение на съсобственик, то следва да е явно и недвусмислено, като се отблъсне неговото владение. Въззивния съд е формирал воля по отношение на това, защо не е налице отблъскване на владението на останалите съсобственици, като тези свои изводи съдът е направил въз основа на възприетата от него фактическа обстановка – данни за това, че останалите съсобственици са заплащали суми за поправка на общата вещ именно по искане на ищеца, ползували са част от общите части на имота и др.п., които не са предмет на преценка в настоящото производство по чл.288 от ГПК. В тази връзка, представените по делото решения на ВКС не са в противоречие с възприетото от въззивния съд, напротив. Трайна е съдебната практика, че при съсобственост, намерението да се ползува цялата вещ като собствена /извън държането/, следва да се доведе до знанието на останалите съсобственици. Липсата на тази предпоставка, води и до липса на предпоставките за придобиване на имота по давност, от съсобственик на основание чл.79, ал.1 от ЗС. Доколкото произнасянето на въззивния съд в правните си изводи по този материалноправен въпрос – приложението на чл.79, ал.1 от ЗС е обусловило крайния извод за неоснователността на предявения установителен иск за собственост, то той е съществен по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на института на придобивната давност между съсобственици. Налице е и богата и константна практика на ВКС по този въпрос, поради което не е налице и соченото в т.3 от изложението на касационните основания основание – съществено значение за развитие на правото и точното прилагане на материалния закон.
По касационната жалба на С. С. Т. и И. С. Т.
Сочи се, че с решението в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че ищецът е собственик на построения в съсобственото дворно място гараж, въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съществения материалноправен въпрос според жалбоподателите е, придобиването на право на собственост върху постройка, построена в чужд имот, без учредено право на строеж, с оглед приложението на чл.92 от ЗС. Жалбоподателят твърди, че в тези случаи, съгласно цитираната от него съдебна практика, построеното, по силата на приращението и действието на разпоредбата на чл.92 от ЗС, става собственост на собственика на мястото. Приращението е самостоятелен способ за придобиване на право на собственост, така както и изтеклата придобивна давност. Въззивния съд е приел, че по отношение на построения в съсобствения имот гараж, са налице посочените по-горе предпоставки на чл.79, ал.1 от ЗС, за да се признае придобитото право на собственост върху гаража на ищеца по делото. Повдигнатия материалноправен въпрос от жалбоподателите и цитираната по отношение на него съдебна практика касаят приложението на друг придобивен способ – приращението по чл.92 от ЗС, но той е неотносим към настоящия спор, доколкото съдът не се е произнесъл по него, приемайки, че ищецът е станал собственик на построения гараж по силата на изтекла придобивна давност, на основание чл.79, ал.1 от ЗС. Повдигнатия въпрос не е относим към спора, следователно не е съществен, по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и не е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Пазарджик, постановено на 09.01.2009 година, по гр.д. № 849/2008 година.
 
Председател: Членове: 1. 2.
 
 

Scroll to Top