О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 22.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 789 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. и Й. И. И. против решение на Софийски градски съд, ІV”д” отд., постановено на 07.11.2008 година, по гр.д. № 2111/2008 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд и е постановено ново, с което е уважен предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ответникът по касационната жалба, А. Д. , е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят е посочил, че с решението си въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС. Съществения материалноправен въпрос според жалбоподателя е, следва ли при предявен ревандикационен иск, ищецът да установи по безспорен и несъмнен начин своето право на собственост върху спорния имот и дали при липса на имотна граница е налице предпоставка за доказване правото на собственост върху имота от страна на ищеца.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, въззивния съд е приел за доказано, че ищецът е собственик на спорния имот, като не са налице предпоставките за придобиване на спорния имот по давност от страна на ответниците, доколкото за периода, през който ответниците са владели спорния имот е съществувала забрана да се придобиват по давност идеални части от дворищно – регулационни парцели, съгласно чл.59 от ЗТСУ /отм./. Спорната част от имот е включена в имота, собственост на отвотниците, но не по силата на придаването по регулация, поради което не може да бъде придобит по давност, предвид и законовата забрана за това.
Безспорно е, че при предявен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, ищецът носи доказателствената тежест от установяването в процеса на своето право на собственост, при условията на пълно и главно доказване, независимо от това, дали ответникът оспорва предявения иск. Правото на собственост върху спорната вещ легитимира материалноправно ищецът по иск с правно основание чл.108 от ЗС, да претендира връщането на собствената му вещ от всяко лице, което я държи без правно основание, противопоставимо на собственика. Съдебната практика на ВКС в тази насока е постоянна и непротиворечива, като представените с изложението към касационната жалба са в същия смисъл. Въззивния съд не се е произнесъл в противоречие с тази съдебна практика, в т.ч. и в противоречие с представените съдебни решения на ВКС, напротив, той е приел, че правото на собственост е доказано от страна на ищеца и той е собственик на спорния имот. В тази насока, наведените от жалбоподателя доводи за противоречие на възприетото от въззивния съд относно необходимостта от доказване на правото на собственост от ищеца по делото, са неоснователни. Представеното решение на ВКС №2098/2002 г., по гр.д. № 2665/2001 година, касае хипотеза, различна от спорния предмет на делото по което се е произнесъл въззивния съд. Възприето е от последния, въз основа на фактите по делото, че вещно – правния ефект от дворищната регулация не е настъпил, доколкото не е налице изменение на същата, като в този смисъл въззивния съд се е съобразил с указанията на ВКС, дадени по отменителното решение по първото разглеждане на делото от касационната инстанция, задължителни при повторното разглеждане на делото на основание чл.218з, ал.1, изр.второ от ГПК /отм./. Приложеното решение на ВКС, посочено по-горе, касае хипотеза, при която е настъпил вещноправния ефект на приложената регулация по отношение на придаваеми части, хипотеза, която не е налице при възприетата от въззивния съд фактическа обстановка.
По изложените съображения, ВКС приема, че соченото от жалбоподателя касационно основание – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не е налице.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ІV”д” отд., постановено на 07.11.2008 година, по гр.д. №2111/2008 г.
Председател: Членове: 1. 2.