О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 27.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 792 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. и В. Д. Д. против решение на Окръжен съд – Варна, постановено на 16.03.2009 година, по гр.д. №1687/2008 година, оставящо в сила решението на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от ищците, жалбоподатели в настоящото производство, отрицателен установителен иск.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В изложението на касационните основания се сочи, че с обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – що е „сграда”, по смисъла на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ и за това приложими ли са изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба №5/1977 г. /отм./ към построените от ползувателите постройки в раздадените им за ползуване места. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречива практика на районни и окръжни съдилища – основание за допускане до касационно обжалване на решението съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Жалбоподателя е приложил решение на ВКС, без да е посочил кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е разрешен в противоречие с приетото от ВКС в приложеното решение.
За да разгледа по същество предявения иск, въззивния съд е приел, че за ищците съществува правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск. За да го отхвърли, съдът е приел, че за ответниците по предявения иск са възникнали предпоставките на пар.4а от ЗСПЗЗ, за придобиването на правото на собственост върху процесния имот.
Предпоставките на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за възникване на право на собственост са: валидно предоставено право на ползуване в полза на ответниците или на техния наследодател, закупуване на имота при спазване на предвидените в ПМС №456/1997 г. срокове и ред, предвиждащи подаване на молба за закупуване и заплащане на цената, наличието на застрояване със сграда в терена и издаване на заповед по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на лицето, на което е отстъпено правото на ползуване. Въззивния съд е констатирал наличието на предвидените нормативно предпоставки, посочени по-горе, като е приел, че в полза на ответниците по делото е възникнало правото на собственост за ответниците по делото, като е отхвърлил предявения иск. Възприетото от него не е в противоречие с обсъдените предпоставки в представеното решение на ВКС, а е съобразено с него както по отношение на предпоставките за възникването на правото на собственост, така и относно приложението на чл.177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, като е приел, че построената сграда отговаря на изискванията на тази разпоредба. Не е налице противоречие на изводите на въззивния съд, по отношение на възприетото относно приложимостта на разпоредбата на чл. 177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ с представеното решение на ВКС, поради което и позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като основание за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд е неоснователно.
В изложението на касационните основания се твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата /окръжни и районни/, относно приложението на чл. 177 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, като предпоставка за възникване на правото на собственост по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се сочат конкретни решения на съдилища, които да са постановени в различен смисъл, което от своя страна да доведе до наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд, поради което съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Варна, постановено на 16.03.2009 година, по гр.д. №1687/2008 г.
Председател: Членове:1. 2.