О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София, 13.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 690 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. З. , против решение на Софийски окръжен съд, 3-ти състав, постановено на 17.07.2008 година, по гр.д. №1349/2007 година.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В изложението към касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд следва да се допусне до касационен контрол, защото с него въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно приложението на института на придобивната давност по отношение на съсобственик на недвижим имот, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Твърди се, че произнасянето по този въпрос е разрешен и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по този въпрос, както и че е от съществено значение за точното прилагане на закона – основания за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
За да уважи предявения иск за делба на наследствен имот, съдът е приел за неоснователно възражението на ответника по иска за делба В. З. , че е придобил правото на собственост и върху идеалните части на останалите наследници по отношение на делбения имот, чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съдът е приел, че не се установява продължителността на владението за период от 10 години от една страна, а от друга страна, не се установило изменение на основанието на владението по отношение на другите съсобственици и това изменение да е достигнало до знанието на останалите съсобственици. Въз основа на горното, съдът е приел, че липсват предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване на правото на собственост върху целия имот в полза на съделителя В.
Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, по отношение на приетото от него действие на владението и придобиването на право на собственост въз основа на давностно владение, продължило 10 години и приложението на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, доколкото този негов извод е обусловил крайния извод относно основателността на предявения иск за делба. Произнасянето на съда обаче, не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, относно приложението на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС. Освен фактическата власт върху вещта, съсобственик, който я упражнява, се предполага, че по отношение на идеалните части от съсобствеността, принадлежаща на друг съсобственик, не упражнява владение, а единствено държане. Последното не е основание за придобиване на чуждата идеална част по давност, на основание чл.79, ал.1 от ЗС. За да се измени основанието на упражняваната фактическа власт, да се премине от държане към владение, съсобственика следва да е предприел фактически действия, с които да отблъсне владението на останалите съсобственици, да манифестира пред тях промяната в основанието си и тази промяна да е достигнала до тях. Липсата на достигането на тази промяна в отношението към вещта до останалите съсобственици, води до извод, че съсобственика, който упражнява фактическата власт върху вещта владее само собствената си идеална част от вещта, а по отношение на останалата идеална част от имота се предполага, че я държи. Горните изводи, възприети изцяло от въззивния съд са в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд по отношение приложението на института на придобивната давност, на основание чл.79, ал.1 от ЗС, като цитираните от жалбоподателя решения не са в противния смисъл.
В изложението на касационните основания, жалбоподателя се е позовал и на противоречиво разрешаване на същия материалноправен въпрос от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Липсват приложени съдебни актове /извън тези на Върховния касационен съд/, от които да се приеме, че е налице подобно противоречиво разрешаване от съдилищата, по отношение на приложението на института на придобивната давност.
Разрешаването на материалноправния въпрос, относно действието на владението и придобиването на право на собственост въз основа на давностно владение, продължило 10 години и приложението на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, при наличие на съсобственост, действително е от значение за точното прилагане на материалния закон, но по този въпрос е налице трайна съдебна практика, съобразена от въззивния съд и не предпоставя новост при прилагането на правните норми, уреждащи материята.
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №581, постановено на 17.07.2008 година от Окръжен съд – София, по гр.д. № 1349/2007 година.
Председател:
Членове: 1.
2.