О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр. София, 18.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 697 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Б. против решение на Окръжен съд – Благоевград, постановено на 28.07.2008 година, по гр.д. №1342/2007 година, с което е отменено решение на Районен съд – Благоевград и е постановено ново, с което уважен предявения ревандикационен иск против жалбоподателя и С. А. С.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
В изложението на касационните основания към жалбата се сочи, че с въззивното решение, съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, разрешаван противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС. Съществения материалноправен въпрос, на който се позовава в изложението си жалбоподателя е, допустим ли е иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на имот, за който е приложима разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, преди изменението на кадастралния план, с оглед неговата достатъчна индивидуализация. Твърди се, че по този въпрос и по същия казус е постановено определение, с което искът е бил прекратен, поради липса на правен интерес, въз основа на което жалбоподателя обуславя наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата на сходни казуси. Същия материалноправен въпрос, жалбоподателя сочи, че е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За да уважи предявения ревандикационен иск, въззивния съд е приел, че правото на собственост на ищците върху процесния имот е установено въз основа на решение на поземлена комисия за възстановяването му и скица, които са достатъчно основание за да се индивидуализира имота, поради което е налице правен интерес от търсената защита, както и останалите предпоставки за основателността на иска с правно основание чл.108 от ЗС.
Собственика на вещ, има право да претендира установяването на собствеността върху нея, спрямо лицето, което оспорва неговата собственост, както и да иска предаването на владението върху същата. Относно имоти, които са имали земеделски характер към образуване в ТКЗС и собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай, се приема, че едва след приключването на административната процедура по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение по чл.14, ал.1 т.1 и т.2 от ЗСПЗЗ и скица, респективно решение на поземлената комисия по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и заповед на кмета по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, недвижим имот недвижим имот може да бъде предмет на установителен иск за собственост, така и на ревандикационен иск. В настоящия случай е налице влязло в сила решение на поземлената комисия, с което процесния имот е възстановено на ищците по делото в реални граници, както и издадена скица на имота, с която той е достатъчно индивидуализиран.
Приложеното гражданско дело, между същите страни и по същата претенция, действително е прекратено поради липсата на правен интерес, но именно поред липсата на достатъчна индивидуализация, предвид представянето по делото единствено на решението на поземлената комисия. По прекратеното дело липсва представена скица, каквато е представено по настоящото, поради което не е налице противоречиво разрешаване на съдилищата по идентични казуси, напротив, прекратяването на производството по гр.д. №771/1999 г. от районен съд – Благоевград е съобразено с изложеното по-горе, относно наличието на правен интерес от търсената защита.
По съществения материалноправен въпрос относно наличието на предпоставките за защита на правото на собственост, по отношение на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, по отношение на трети лица, които го държат, е налице богата съдебна практика /в посочения по-горе смисъл/ – решения №№ 410/1994, по гр.д. №397/1993 г. на ВС, р. 1814/10.11.1998 година по гр.д. № 1114/1998 г. на ВКС, V г.о., 1078/01.10.2007 г. по гр.д. № 1107/2006 г. на ВКС, V г.о., 804/23.07.2007 г. по гр.д. № 600/2006 г. на ВКС ІV г.о. и др./, поради което повдигнатия въпрос от жалбоподателя не е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Благоевградски окръжен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Окръжен съд – Благоревград, постановено на 28.07.2008 година, постановено по гр.д. №1342/2007 година.
Председател:
Членове: 1.
2.