Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
гр. София, 13.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Никова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1116 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” Е. против решение на Софийски апелативен съд, постановено на 06.11.2007 година, по гр.д. № 1117/2007 г., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, VІ-3 състав, постановено на 27.03.2007 година, по т.д. № 1619/2005 година.
Против подадената касационна жалба, ответникът „О” Е. е подал отговор, с който я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срок, процесуално допустима е, а разгледана по същество неоснователна.
Въззивния съд правилно е квалифицирал и разгледал предявените обективно съединени искове като такива с правно основание чл.49 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивния съд е приел, че липсва вреда за ищеца, която да подлежи на обезщетяване, съгласно принципа на чл.45 от ЗЗД, за вреди, произхождащи от непозволено увреждане.
За да е налице непозволено увреждане, като източник на облигационно правоотношение, следва да са налице съществените елементи на юридическия факт непозволено увреждане, очертани от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата на един от посочените по-горе елементи, води до липса на непозволено увреждане, а оттам и предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за претендираното обезщетение.
Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него, като юридическо лице, търговец по смисъла на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ТЗ. Претърпените вреди от неимуществен характер, ищецът е определил като увреждане на доброто име и общественото доверие, като част от съвкупността от права, задължения и фактически отношения, представляващи търговското предприятие съгласно чл.15, ал.1 от ТЗ.
Увреждането на доброто име, на доверието в търговеца, на маркетинговия имидж, подлежи на обезщетяване, но само и доколкото ответникът, със своето противоправно и виновно деяние е довел до вреди, отразили се в имуществената сфера на търговеца, като съвкупност от права и задължения, определящи го като търговско предприятие. Неимуществената вреда за увреденото лице е вредата, която засяга чисто лични, морални или естетични интереси, която винаги се преценява с оглед отрицателни преживявания на увреденото лице. Доброто име в обществото безспорно е сред обектите, чрез които едно лице би могло до бъде увредено, но самата вреда се изразява в отрицателните емоции и преживявания, които са претърпени в резултат от деянието, т.е. неимуществената вреда, нейното наличие или не, се преценява винаги чрез психиката на увредения. Юридическото лице не притежава психика, а както правилно е приел въззивния съд, формира воля чрез своите органи на управление и не може да претърпи морални вреди. Деянието на ответника, по твърденията на ищеца в исковата молба, като елемент от състава на непозволеното увреждане, би могло да доведе до вреди, подлежащи на обезщетяване, но само и доколкото са намерили отражение в имуществената сфера на увреденото юридическо лице, търговец, като съвкупност от права и задължения, в т.ч. и по отношение на маркетинговия имидж, доброто име и доверието в търговеца. В исковата молба се твърди, че в резултат от противоправното и виновно деяние на ответника, е настъпило влошаване на отношенията с търговски партньори на ищеца, но не се претендира обезщетения за вредите, настъпили в патримониума на ищеца, като фактически отношения, което е допустимо, а единствено обезщетение за неимуществени вреди, което търговец, като юридическо лице не е в състояние да претърпи.
Именно поради причината, че юридическо лице не е в състояние да търпи неимуществени, лични вреди, с оглед неправомерни действия на трети лица, в ЗБ /отм./ и ЗЗК е предвидена санкция по отношение на трети лица, които с действията си увреждат доброто име на определен търговец, но не и обезщетение за последния за претърпени неимуществени вреди. Обезщетение за вреди от увреждане, засягащо доброто име на юридическо лице, като част от търговското предприятие е допустимо да се присъди, но само и доколкото е налице увреждане в имуществената сфера, като по отношение на неговия размер е допустимо прилагането на разпоредбата на чл.130 от ГПК /отм./, но в случая претенцията на ищеца е за обезщетение за неимуществени вреди, които юридическото лице не е в състояние да претърпи.
Липсата на вредата, като съществен елемент от състава на непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, води до неоснователност на иска, целящ ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа, с правно основание чл.49 от ЗЗД, така и на предявения при условията на евентуално съединяване на искове иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Като е постановил решение в горния смисъл, въззивния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено на 06.11.2007 година, по гр.д. №1117/2007 година.
Председател:
Членове: 1.
2.