О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 206 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. , ч. М. на регионалното развитие и благоустройството против решение № 510/29.10.2008г., постановено по гр.д. № 677/:2007г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 3317/15.04.2006г. по гр.д. № 640/2005г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това са отхвърлени предявените от държавата против О. гр. П. иск по чл. 97, ал.1 от ГПК да се признае за установено, че недвижим имот с площ 4979 кв.м. за експониране на археологически паметник на културата с национално значение “Ф” кв. 125 с граници от юг площад и УПИ *паркинг в кв. 135 А, от запад площад кв. 125 /3Мсбж-поща/, от изток бул. “., от север ул. “., който терен е индивидуализиран като УПИ *археология и обществени дейности” в кв. 125-нов по плана на ЦГЧ на гр. П.. и иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД да се прогласи за нищожен, поради противоречие със закона договора, сключен на 03.12.2003г., с който О. гр. П. е продала на “М” Е. празно дворно место с площ 5634 кв.м., представляващ УПИ *археология и обществени дейности” в кв. 125-нов по плана на ЦГЧ на гр. П.. Със същото решение е оставено в сила допълнителното решение № 900 от 04.06.2007г. на Пловдивски ОС, постановено по същото гр.д. № 640/2005г., с което е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС против дружеството за ревандикация на същия имот и държавата е осъдена да плати разноски на О. в размер на 6541 лв. и на дружеството – в размер на 6426 лв.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че съществуването на “Форумен комплекс е открит при строителни работи през 1972г. върху имоти, които са били отчуждени за изграждане на обществено мероприятие. Тогава е установено, че стария форум /градски площад/ напълно съвпада сега с площад “С” в гр. П., Експонирана е част от него, съставляваща процесната площ от 4979 кв.м., попадаща с УПИ *археология и обществени дейности” в кв. 125-нов по плана на ЦГЧ на гр. П.. Неразкритата част попада под сега съществуващия площад в града. Съдът е приел, че имота, отчужден на осн. ЗПИНМ през 1972г. и до 17.04.1990г. е бил държавна собственост на това основание, че не е станал изключителна държавна собственост на осн. чл. 18, ал.1 от Конституцията, тъй като не е археологически резерват, обявен за такъв със закон, че чл. 16, ал.1 от ЗПКМ не съставлява самостоятелно законово основание, въз основа на което държавата да придобие право на собственост върху този паметник на културата, че на осн. чл. 92 от ЗС той принадлежи на собственика на терена, ако не се отделя от него. На основание пар.7, ал.1 т.3 от ЗМСМА, въззивният съд е приел, че имота е станал общинска собственост, тъй като отговаря на всички характеристики, визирани в този текст – отчужден е за обществено мероприятие, не е застроен и не подлежи на връщане на предишните му собственици. Въззивният съд се е позовал и на ал.4 от същия текст, за да приеме, че имота е станал общинска собственост и защото форума е част от градския площад сега, а върху него не се оспорва правото на собственост на общината, въпреки, че под повърхността му също се намира форума, т.е. правото на собственост не може да бъде обусловено от възникването и продължаващото във времето разкриване на различни части от един паметник на културата. С въззивното решение е прието, че класификацията на паметниците на културата по чл. 19 от ЗПКМ не е основание за възникване на право на собственост за държавата, тъй като всяка от тези четири вида паметници може да принадлежи на държавата, общините, или ЮЛ и ФЛ, а има отношение към режима на опазването им. На основание чл. 2, ал.2, т.3 от ЗДС в първоначалната й редакция до ЗИД на ЗДС /ДВ бр. 124/1998г. е прието, че държавата не е станала собственик на процесния имот, тъй като тази норма не изключва възможността същите имоти да принадлежат и на общините, а и защото тя няма вещно правно отчуждително действие. Поради това, че е приет за неоснователен иска за установяване на публична общинска собственост е отхвърлен и иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Касационната жалба на Д. , ч. МРРБ е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е значително над 1000 лв., видно от цената по договора, сключен между ответниците, предмет на иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Формулираните в касационната жалба основни материално правни въпроси са свързани с тълкуването на чл. 16 от ЗПКМ – дали тази норма съставлява самостоятелно законово основание за възникване право на собственост за държавата директно и как се съотнася нейното действие към пар.7, ал.1 т. 3 от ЗМСМА, уреждаща признаците, по които се отделят имотите, общинска собственост от държавната собственост, как следва да се тълкува и какво е действието на чл.2, ал.2, т.3 от ЗДС в първоначалната й редакция. Касаторът акцентира на това, че “Ф”Централен” кв.125 е обявен за паметник на културата с национално значение /ДВ бр. 6/1995г./ с определено от министъра място на откриване и съхранение.
Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по сходни дела, касаещи други паметници на културата в гр. П., което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на поставените правни въпроси са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на нормите, касаещи паметници на културата с национално значение.
Ответникът по касация О. гр. П. не взема становище.
Ответникът по касация “М” Е. оспорва допускането до касация, като счита, че Пловдивския апелативен съд не се е произнесъл по съществен правен въпрос, а предявените искове били недопустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба материално правни въпроси, свързани с тълкуването на чл. 16 от ЗПКМ /отменен с пар. 22 от Закона за културното наследство ДВ бр. 19/13.03.2009г. в сила от 10.04.2009г./– дали тази норма съставлява самостоятелно законово основание за възникване право на собственост за държавата директно и как се съотнася нейното действие към пар.7, ал.1 т. 3 от ЗМСМА, уреждаща признаците, по които се отделят имотите, общинска собственост от държавната собственост и как следва да се тълкува и какво е действието на чл.2, ал.2, т.3 от ЗДС в първоначалната й редакция, дали тази норма допуска едновременно имоти със същото предназначение и характеристика да се притежават и от Общините, са съществени, тъй като от отговора им зависи крайния изход от спора за собственост между държавата, общината и дружеството, ответник, което е частен правоприемник на общината. Тези правни въпроси се явяват съществени и с оглед принципния характер на подобно тълкуване за правоприлагането в подобни хипотези, засягащи обекти на правото на собственост с аналогичен статут и по-голям кръг от правни субекти. Отмяната на ЗПКМ не обезмисля отговора на тези въпроси, тъй като, ако се приеме, че правото на собственост за държавата възниква на основание чл. 16 от този закон, то последващата му отмяна не отменя с обратно действие възникналите материални права. Наведеното от касатора основание за допускане до обжалване по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.е налице, тъй като тези нормативни актове в такава съвкупност и от гледна точка на действието и приложимостта им в подобна хипотеза, касаеща открит археологически паметник с национално значение в урбанизираната територия на община не са тълкувани от ВКС. Представените решения на ВКС касаят паметници на културата с национално значение, но по тях общината се е позовавала на придобивни основания по други точки от пар.7, ал.1 от ЗМСМА. Затова е в интерес на правото с оглед разкриване на точният смисъл на посочените правни норми, въззивното решение да бъде допусната до разглеждане.
На основание чл. 84, ал.1, т.1 от ГПК, държавата е освободена от заплащане на държавна такса, тъй като иска е с предмет защита на вещни права върху имот публична държавна собственост и не е налице изключението, предвидено в този текст.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 510/29.10.2008г., постановено по гр.д. № 677/:2007г. на Пловдивски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Д. , ч. М. на регионалното развитие и благоустройството.
Д. е освободена от заплащане на държавна такса за имота на осн. чл.84, ал.1,т.1 от ГПК.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: