Р Е Ш Е Н И Е
№1226
гр.София,14.11.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 680/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “б” ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ бр. 59/ 2007 г.
Образувано е по жалба на С. Г. Г. в качеството му на едноличен търговец с наименование „А”, седалище с. Р., обл. Русенска против въззивно решение № 125/25.04.2006 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 97/2006 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като излага съображения за необоснованост, довела до противоречие с материалния закон. Иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касация Н. С. В. не взема становище по реда на чл. 218г ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.
И. Х. М., И. В. М. и Ц. В. М., трети лица помагачи на касатора, не са встъпили в съдебното производството, нито са изразили становище по касационната жалба.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК с решение № 333/04.12.2007 г., апелативният съд, като е отменил частично това на първостепенния Русенски окръжен съд, е осъдил С. Г. в качеството му на едноличен търговец да заплати на ищеца Н. С. В. сумата от 17 522 лв. – стойността на 39 510 кг грозде, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2004 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер общо на 2032 лв.
Решенето е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника Г. Х. М., И. В. М. и Ц. В. М..
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че по време на изкупуване на грозде, реколта 2000 г., през месец октомври Н. В. е обрал произведеното от него грозде „К” и „Д”, същото е натоварено на камиони, претеглено на кантара в с. Р., собственост на „П” АД, гр. ., откарано и предадено във „В”, гр. Т. от името и за сметка на ЕТ „А”.
Ищецът е договарял с Г. С. , като полученото от него грозде е сорт К. ” , не по-малко от 39 510 кг.
Стамболиев е действал за сметка на касатора – едноличен търговец „А”, като съдът е приел, че има постигнато съгласие за продажбата на горепосоченото грозде при цена общо 17 522 лв.
ЕТ „А” от своя страна е имал търговски отношения с едноличен търговец „А”. По договореност между тях и за погасяване на задължение на Г. към М. в размер на 17 522 лв. въпросното грозде е предадено във „В” за сметка на втория.
При така установеното, съдът е приел, че ответникът, сега касатор се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца – производител със сумата 17522 лв.
Решението е правилно като краен резултат.
Фактическата обстановка е правилно установена, като съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и обосновано е достигнал до извода за постигната договорка за изкупуване на гроздето между ищеца и Г. С. , която се е отразила върху патримониума на ответника – касатор: едноличен търговец „А”, доколкото С. е действал от негово име и за негова сметка.
Неправилно, обаче, апелативният съд е квалифицирал исковата претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, прилага правните норми, квалифицирайки по този начин материалното субективно право, предявено с иска. Посочената в исковата молба правна квалификация не обвързва правораздавателния орган. Липсата на касационни доводи в тази насока също не освобождават настоящата инстанция от задължението да посочи приложимата материално-правна норма.
Тя е чл. 200, ал. 1 ЗЗД
В случая, ищецът търси цена по договор за продажба – такива са фактическите твърденията по исковата молба, а и съдържанието на облигационните отношения между него и Г. С. – пълномощник на купувача.
Заявени са два субективно съединени искове при условията на евентуалност – срещу Г. С. като предпочитан ответник и срещу едноличен търговец „А”, ако се установи, че първият е действал по негово пълномощие и за негова сметка.
Претенцията, предявена против едноличния търговец е за изпълнение чрез плащане на търговска сделка. По аргумент от чл. 286, ал. 3 предполага се, че покупко-продажбата е свързана със занятието на търговеца, което значи, че и за двете страни по нея, се прилагат разпоредбите на Ч. ІІІ ТЗ /чл. 297 ТЗ/.
Доколкото, няма специални правила и съгласно чл. 288 ТЗ, прилага се ЗЗД.
Допуснатото от апелативния съд нарушение не се отразява върху крайния резултат по спора, който е правилен.
Въпреки погрешната квалификация, той е установил правнозначимите за спора по чл. 200, ал. 1 ЗЗД фактически положения, като е изследвал относимите за това доказателства, което означава, че не е налице произнасяне по непредявен иск и съответно, недопустимо съдебно решение.
Също така, въззивният съд, макар и в крайното си заключение да е приел, че претенцията е основателно по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всъщност е установявал договорното съдържание /страни, уговорени права и задължения, включително за стоката и нейната цена/ на правоотношението, което обвързва ищеца и ответника Г е постановил изпълнение на уговореното по сделката.
Погрешното определяне на дължимата цена като размер на неоснователно обогатяване, не променя нейната същност, като в случая съдът е приложил последиците на чл. 183 и чл. 200 ЗЗД, а не е определял действителното обедняване на ищеца, съответно обогатяване на ответника, изхождайки от съпоставката между пазарната стойност на гроздето и реализираната печалба.
В обобщение, макар и с грешно посочена квалификация, въззивното решение не противоречи на материалния закон.
Неоснователни са поради това доводите на касатора относно субсидиарното приложение на чл. 59 ЗЗД, съответно за неустановени елементи от хипотезата на тази правна норма – неоснователно обедняване на ищца, съответно неоснователно обогатяване на ответника,.
Отговорността на касатора правилно е ангажирана и тук е без значение, че продавачът не е договарял направо с него, защото последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания – чл. 36, ал. 2 ЗЗД.
Няма значение, също така, че Н. В. при сключване на сделката не е бил в известност, че Г. С. действа от чуждо име и за чужда сметка, доколкото това е по-късно изяснено, а и безспорно установено по делото, включително и чрез съдържанието на писмото, изпратено от действителния купувач – ЕТ „А”. Изложеното в него напълно кореспондира и с доказателствата, събрани във връзка с предаването на стоката във „В” – Т. и отношенията на купувача с ЕТ „А”, обстойно и аналитично обсъдени от въззивната инстанция..
От друга срана, законосъобразни са и развитите съображения на въззивния съд за отговорност на ЕТ „А”, дори Г. С. да е действал без представителна власт, щом действията му са били потвърдени.
В тази връзка и искът е приет за основателен до килограмите грозде и цена, за които е безспорно установено, че има насрещно съгласие от купувача, съответно и приемане от негова страна на изпълнението, извършено от продавача.
Тук мотивите на въззивния съд могат да бъдат допълнени и с аргументи от чл. 301 ТЗ – действията на лице без представителна власт се валидират, ако търговецът за чиято сметка са извършени не ги оспори незабавно след узнаването. Тук, това не само, че не е сторено, но търговецът е приел и изпълнението на продавача.
При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. Крайният резултат е съобразен с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК. То следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 125/25.04.2006 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 97/2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: