О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
гр.София, 28.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
Постави за разглеждане гр.д. 384 по описа за 2012 г. на доклад на съдията АРСОВА:
Подадена е касационна жалба от С. Д. Г. против решение № І-129 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 1381 по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 48 от 11.04.2011 г. по гр.д. 449 от 2009 г. по описа на Карнобатския районен съд и е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от Р. К. А. , К. Д. Б., която е починала в хода на касационното производство и е заместена от сина си Д. Т. А., също ищец по делото срещу З. „Ш.” за 5 740/26623 идеални части от терен съставляващ УПИ …..- стопански двор в кв. 21, по действащия план на [населено място], целият с площ 26 623 кв.м. В жалбата се излага фактическата обстановка и се прави оплакване за допуснато процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата и за необоснованост.
В изложението, представено към жалбата се поддържа, че е допустима касационна проверка на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалния въпрос, касаещ цялостно и пълно обсъждане на доказателствата, представени по делото.
Ответникът З. „Ш.” не е взел становище по жалбата.
Липсва становище и от другите ответници К. Д. Б. и Д. Т. А., имащи качеството на ищци в първоинстанционното производство.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, защото не са налице условията на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК на две основания: в изложението отново се възпроизвеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, които представляват касационни основания по чл. 281 т.3 ГПК от една страна и от друга не се въвеждат въпроси относими към допускане на факултативното касационно обжалване. При извършената служебна проверка се установи , че съдът е обсъдил всички доказателства и по реда на чл. 272 ГПК е възприел изводите на първостепенния съд, като се е основал и на собствените си фактически констатации.
По делото е установено е, че ищците С. Г., К. Б. и Т. Д. А./ починал на 12.05.2007 г. / и заместен от своите наследници- съпруга Р. А./също починала/ и син Д. А. са наследници, низходящи на Д. Т. А., бивш жител на [населено място], починал през 1985 г. Той е закупил от баща си Т. А. една нива с площ от 14.3 декара през 1937 г. в м. “А.”, землището на с. “Д.”. От тази нива 7 декара са земеделска земя, а останалите са включени в урбанизираната територия на селото. С плана за земеразделяне на наследниците на Д. А. са били възстановени общо 12.275 дка в м.”А.”и допълнително 1 260 кв. м. Със съдебно решение. По отношение на претендираният имот с площ от 5 740 кв. м. липсва решение на ОСЗГ макар, че ищците твърдят, че този имот е бил част от посочената нива, че е включен в урбанизираната територия след като след 1944 г. е завзет от ТКЗС.
В съдебното решение е проследено възстановяването на части от нивата от 14, 3 декара и е доказано, че на Т. А., които е съпруг Р. А. и баща на Д. А. е възстановена нива с площ от 4.034 дка , на ищцата С. Г. е възстановена нива с площ от 4.120 дка и на К. Б. също е възстановена нива от 4.121 дка. Впоследствие със съдебно решение им е възстановен и имот с площ от 1260 дка – също част от нивата от „А. ”. По този начин съдът е направил извода , че на ищците общо е възстановен терен с площ от 13 . 530 дка. За имота, който претендират обаче не е налице решение по ЗСПЗЗ . Тази земя не е била заявена за възстановяване, а сроковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ са изтекли и правото им е преклудирано.
Спорната част е приобщена към УПИ ….., който е застроен и е собственост на З. „Ш.”, поради което тя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на чл. 10б ал.1 от с.з. При постановяване на решението въззивният съд е обсъдил всички доказателства, като се е съобразил с практиката на ВКС, поради което не се налага да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. По делото е било установено по категоричен начин, че ищците не са собственици , поради което и предявеният от тях ревандикационен иск е отхвърлен.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставеният процесуален въпрос поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед горното Върховния касационен съд, състав на Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-129 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 1381 по описа на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: