О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 42,
гр. София , 19.01.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 693/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] представлявано от Д. М. В. чрез пълномощниците си С. М. и проф. И. Р. е подало касационна жалба срещу решение от 25.02.2011 г. по гр.д. № 492 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, 2”д” състав , с което е отменено първоинстанционното решение от 8.08.2007 г. постановено по гр.д. № 5300 от 2006 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав и е уважен положителният установителен иск за собственост. В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В касационната жалба се подържа и оплакването , че решението е недопустимо защото е постановено по недопустим на три основания иск, които се съзират във вида на търсената защита, която е несъответна на твърдяната и установена фактическа обстановка, както и защото липсва индивидуализация на спорния имот и не е уточнено правното основание на което ищецът основава претенцията си.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, [фирма] се позовават на първите две хипотези за допустимост , посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като въвеждат релевантните материално правни и процесуални въпроси както следва : представлява ли индивидуализацията на имота според актуалния регулационен план абсолютна предпоставка за предявяването на иск за защита на материалното право върху него; допустимо ли е ищецът в исковата молба да не е посочил еднозначно придобивното основание ; какви са предпоставките за да се приеме, че търговското дружество е придобило право на собственост върху имот по реда на чл.17а ЗППДОБ/отм./ и те включват ли усвояването на имота за нуждите на предприятието и записването му в баланса на приватизиращото се дружество, както и каква е правната стойност на счетоводните записвания. Поставя се въпроса и относно задължението на съда да проведе задължително косвен съдебен контрол върху административните актове , които имат значение за спора за собственост. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от трайната съдебна практика и по въпроса относно допустимостта на иска за установяване на правото на собственост ако ответника осъществява фактическата власт върху имота. Представя съдебни решения, подкрепящи наведените въпроси и илюстриращи наличието на отклонение от трайната съдебна практика и наличие на противоречиво разгледани въпроси в съдебните решения по аналогични казуси.
Ответника [фирма] е представил отговор , в който излага своите съображения за недопускане на касационната проверка на решението. Намира, че въведените основания за допускане до касация касаят принципни въпроси , които не намират опора във фактическият материал по делото.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените въпроси.
Софийски градски съд отменяйки решението на първата инстанция е уважил предявеният от [фирма] срещу [фирма] положителен установителен иск за собственост за поземлен имот с предназначение съгласно скица за производство на топлоенергия , находящ се в [населено място] , административен район “В.”, в.з. “Б.” , ул. К., целият с площ от 5 765 кв.м. представляващ им. пл. № 643, попадащ в кадастрален лист № 640 при съседи по скица: [улица]и от три страни имоти без планоснимачни номера , заедно с построеното върху имота парокотелно помещение със застроена площ от 520 кв.м. При постановяване на решението е намерил, че ищеца [фирма] е собственик на имота защото имота му е бил предоставен за стопанисване и управление, включен е в капитала на ДФ”Ф.”, а в последствие и на [фирма] , който е правоприемник на последния.
Настоящия състав намира, че въззивното решение следва да се допуска до касационно обжалване защото са налице проблеми по които въззивният съд да се произнесъл в отклонение от практиката на ВКС и са налице аргументи, противоречащи на мотивите по други аналогични решения.
По тези съображения настоящия състав намира , че следва да се допуска касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като са налице предпоставките за това, а именно различно разрешение на сходни казуси по поставените правни въпроси.
[фирма] да внесе държавна такса в размер на 1 048 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС и представи съответния счетоводен документ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 25.02.2011 г. по гр.д. № 492 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, 2”д” състав по касационната жалба на [фирма] при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] да внесе държавна такса в размер на 1 048 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС и представи съответния счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се насрочи в открито съдебно заседание след представянето на вносната бележка за държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: